Комунистите, за жалост, съвсем не са... тъпи, напротив, доста умни са - де да бяха тъпи!

Dimitar Stoyanov, млад човек, който при това е често много духовит, удивлявал е и мен в това отношение, тази сутрин е написал нещо , което обаче на пръв поглед звучи доста уместно казано, ала ако се осмисли, това съвсем не е така; та той е простенал ето следната мъдрост:
Ако си комунист, значи си тъп.
Понеже съм голям... гадняр, рекох да му опонирам; написах там, под коментара му, следното крайно провокиращо разяснение по заинтересувалия ме казус:
Но ако си... "антикомунист" това не те прави непременно умен! :-)　Между другото комунистите съвсем не са чак толкова тъпи, те доста добре успяват да си правят сметките и да си уреждат по завиден начин личното благосъстояние. Проблемът на комунистите съвсем не е умственият дефицит, а нравственият, ценностният, духовният и личностният вакуум, в който те пребивават.
Комунистът съвсем не е тъп, той е просто аморален (лъжлив, злобен, завистлив, крадлив е комунистът, липсват му морални скрупули, поради което е способен да мачка, да убива личностите, които го превъзхождат и пр.) Тъй че, млади ми човече, много опростено разглеждаш непълноценността, на която са жертва комунистите...
Това написах. Интересна ми е реакцията. Имам предположения, но предпочитам да изчакам. Напоследък все повече забелязвам, че сред единомишлениците си комай съм още по-неприятен отколкото сред враговете си. :-) Това е невероятно постижение: да станеш напълно неприятен на всички! Даже бях обявен за "подлец" щото не подкрепих изцепката на д-р Москов по повод циганите. Тази сутрин пък написах "съвсем неправилната" по водещата си идея статия със заглавие Крайно неудобният, но затова пък прекалено откровен отговор на въпроса защо ний, българите, толкова много мразим циганите , която вече е хептен "политнекоректна". Дали няма да си заслужа някой всеобщ линч, а?! :-) Да видим де, то всичко скоро ще се разбере...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...