47 ронини – вдъхновен от действителен случай

47 ронини  Джоан Виндж

Преводачи: Венера Атанасова, Стоянка КарачановаИК ХермесПризнавам си не бях си взимала досега книга, писана по филма, класическият вариант е обратен, но поне вече разбрах, че и по този начин книгата, макар напълно по филма, може да го превъзхожда. Е, разбира се, бях една от първите отишли да видят  новата адаптация на легендата и в кината. Не след дълго като ми попадна в ръчичките книгата се насладих на макс, като всеки самоуважаващ се фен на японските митове и легенди.Очаквано, но жителите в страната на изгряващото слънце заклеймиха филма подобно на „Мемоарите на една гейша”. Как иначе, тук в разгара а събитието се оказва един мелез отгледан от духове приели будизма тенгу, макар наричан от любимата си - тенин, божествен принц, всички самураи го ненавиждат. В центъра намираме и любовната история, която е редом (ако не и лекичко измества) главната идея, а именно връзката господар-самурай, защото самурай означава "този, който служи", а самураят без господар се зове ронин. Щом няма на кого да служи, той е обезчестен.Но някога ронините от провинция Ако, не са искали да водят такъв живот и в един мирен период под здравият юмрук на Токугава те все пак си спечелват безсмъртие, възркасявайки самурайския дълг, които е заспал под купища бюрокрация и правила. В годините когато Япония не е имала нужда от войни самури, те са се превърнали в надменни аристократи, отхвърляйки всичко чуждо и почивайки на лаврите на предците си.Макар историята да е по действителен случай, начинът, по който я интерпретират е урок по японска митология и урок по вълшебство. Колкото и правоверна  за японските традиции (не обяснени от самия филм), историята на книгата е красива фантастика за това как би било ако магията водеше света ни. С кутсуне, духът на лисица, наричан неправдоподобно вещица, демоните йокаи и други ками и тенгу.Заедно с това вярна на любовта, която е обречена да умре, но и ронините са тръгнали на смърт и я получава като награда за усилията си. Смърт с чест - сепуку, дори и мелезът е обявен за достоен за тази чест. Макар краят да е ясен, съдържанието запленява и описанията и терзанията на героите са предостатъчни за роман, нищо че е написан по холивудската измислица. Една безсмъртна любовна история, която няма как да е обречена, защото Кай и Мика са две стари души, които ще се срещат в животи напред и които са част от кръговрата на прераждания, в която човешката душа е окована до постигане на просветление. Смъртта като изкуство и като цел, смъртта във всичките й лица, сепукото на обезчестения господар, смъртта на предателя, смъртта на ронините, която ги обрича на безсмъртие.Все пак изцяло в източния дух книгата ни загатва философията на безкрайността и краткостта на човешкия живот, но вечността на духа. Има място отвъд живота и смъртта,където небето е безоблачно, а реките бистри.Помни ме и аз ще те намеря там.Всеки самурай си отива с полъха на поезията, която най-добре описва чувствата.
С последното хайку на Кай ви препоръчвам новия прочит на старата легенда.
Гери Йо