Моля те, слънце

 

Моля те, слънце, погрей за утеха.

Имам в багажа си шарена дреха.

Имам в обувките пясък от плажа.

Имам на майка две думи да кажа.

Имам и студ, по-дълбок от морето.

Цялото топло ми беше отнето.

Цялото лято на юг емигрира.

Слънце – стотинка. Капачка от бира.

Слънце – рисунка във детска градина.

Хапче, наронено наполовина.

Въздуха хапя. Дъхът ми не стига.

Дрехата ми е корица на книга.

Аз съм история. Разказ записан.

Спомен на пътник, във мисли улисан.

Губя се зиме. Намирам се лете.

Слънчице, слънце, стопли ми ръцете.