НА ПРИЯТЕЛ, ЧИИТО РАБОТИ ЖЪНАТ УСПЕХ, Ан Секстън

Представи си Икар как закрепва крилете слепени,
как изпробва лекия опън във рамото,
помисли за перфектния миг над зеления
Лабиринт. Помисли каква разлика само!
Като камили чудати са долу дърветата,
а тук скорци изумени прелитат на ято,
виж Икар как без опит се справя чудесно,
по-голям от платно, той лети над мъглата
и свисти океанът от плюш. От крилете – възхита!
Усетѝ как вратът му пламти, как после нехайно
той поглежда нагоре. Уловен, във тунела полита
на окото горещо. И какво че в морето пропадна?
Виж как слънцето слави и се гмурва надолу с глава,
а в града се завръща благоразумният му баща.