РЕЧЕ ПОЕТЪТ НА АНАЛИТИКА, Ан Секстън

Думите са занаятът ми. Думи като етикети
или монети, и още по-добре, като пчелен рояк.
Признавам, началото на всяко нещо ме руши,
сякаш думите са мъртви пчели на тавана,
разкопчани от сухи крилца и от жълти очи.
Все ми убягва как едничка дума подхваща
друга, оформя друга, докато не остане
нещо, което съм могла да изрека,
но премълчавам.

Бдиш над думите ми: занаятът ти. Не издавам
нищо. Давам най-доброто от себе си, виж,
пиша възхвала за ротативката в Невада,
онази вечер, в която джакпотът магичен,
за късмет, дойде с три звънчета на екрана.
Намекнеш ли само, че на друго прилича,
при спомена за ръцете си, прималявам:
странни, глуповати и претъпкани
с парите на повярвалите.