В ПОВЕЧЕТО ДНИ МИ СЕ ЖИВЕЕ

Не всеки ден. Но в повечето дни
ми се живее. В повечето дни градината е
почти достатъчна: малките розови цветчета
на салвията, макар че
онзи каза, че не стават за ядене.
Не и този сорт. А аз попитах:
„Боже, ами тогава какъв е смисълът?“
Сигурно самите цветчета
са смисълът. Дъждът дойде,
сетне и градушката и от обич
ги пренесох у дома. Макар и клюмнали,
те изглеждаха жизнерадостни.
Знам, че няма за кога
да завиждам на цветята. Тази ера
приключи завинаги. Надеждата ли?
Тя не е на късмет. Но ги поизправих
все пак. Погалих ги лекичко.
И се помолих за себе си, което
е срамно да се признае
в наши дни. Но го сторих.
Защото така и така никой не гледаше
и никой не слушаше.

Габриел Калвокореси