За едно младо гадже и за един деградирал пергиш

снимката е илюстративна и е от друго пътуване

 Обичам влаковете, колкото и да подскачат, заради лошитерелсови пътища, колкото и да закъсняват – пак по същата причина и всичкиостанали други неудобства.

Очарованията на едно ЖП пътуване не могат да се сравнят снищо друго.

При последното ми пътуване до Бургас, заради колелото ми сеналожи отново да използвам влака. Пътуването беше триетапно. От Плевен до ГорнаОряховица. От Горна Оряховица до Дъбово. От Дъбово до Бургас.

Забава в пълния смисъл на думата, включително иполовинчасовия ми крос с бегача в Дъбово под вятър, който обръщаше контейнеритес боклук, а можете да си представите с „моята Лолита“ (това ми колело, коетотежи 8 кг.), с тесните му гуми, колко забавно е било.

Но това приключение ще забравя.

Друго няма да забравя никога. Изразът на едно лице от Дъбоводо Бургас.

Изразът, не лицето, защото красивото момиче вече съмзабравил. Хиляди толкова красиви колкото нея видях в отпуската си, но изразътму, изразът му никога няма да забравя.

Стоеше в купето срещу мен. Трудно ми е да отгатна възрасттаму: от 16-17 до 23-24, една ли по-малка, едва ли по-голяма, но тази граница емного широка и типична за съвременните момичета-жени.

Добре облечена, пестеливо гримирана, освен очна линия идискретно червило не се забелязваше нищо друго. Нямаше ексцентричност воблеклото й, съвсем нормално за лятно пътуване във влак. Раничка. Дамска чанта.Телефонът й беше скъп.

Идва интересното и незабравимото.

Бърка в раницата си. Бърка като в съкровищница и вади…своетотайно богатство.

Не знам как инак да го нарека, освен „своето тайно богатство“.

В юношеските романи, които четяхме някога имаше беднимомичета, които си имаха такова богатство. Винаги съм си представял чертите импо този начин.

Щастие. Щастие при очакването, че ще се наслади закратко натова дребно чудо в ръцете й. Я, писмо от любим, я медальон от покойната ймайка, я половин снимка, на която й брат й, който не помни и знае, че другатаполовинка е в него.

Такива изражения днес не се срещат. Няма дреболийка, коятода не си купиш за центове, а от друга страна, животът е толкова бурен, че неможеш да носиш със себе си всички. Не е и време за сантименталности или задълбоки емоции.

Да, но го видях. По лицето на градско, може би – столично дете,всъщност – млада жена.

И какво се оказа „съкровището й“?

Бонбонки. Дражета. Зелени. Сини. Оранжеви. Огледа ги катобисери и пак си ги прибра.

Не ми даваше мира въпросът: с какво бонбонките предизвикахатази емоция.

Вече минаха седмици, а още се сещам и ще се сещам до края наживота си, за това момиче изражение.

Сега ще дам единственото възможно обяснение.

Подарък й са.

Едва ли от майка й. Едва ли от баща й. Едва ли от приятелка.

Да, при определени условия е възможно. Но нещо го намирам занеубедително.

Бонбонките й са подарък от момче. Млад мъж.

Подарени са й за из път. Вероятно тези скромни бонбонки й салюбимите. Трогната е била толкова, че не е забравил, че това са любимите йбонбонки.

Защото иде реч за мъж. На години още едва излязъл или даже ощев детска възраст, но 100 % мъж.

Защото един мъж може да докосне душата, защото не е самобуен хормон. Да, не може без сексуалност, без привличане на тела; не може и небива, не бива, не бива, но когато има и това, както и щете го наречете, вече имъжът е мъж, а жената е момиче и момичето-жена.

И си мисля за този млад кавалер.

За този значим мъж.

Неволно го противопоставям на един досадник, изглеждапо-възрастен и от мен, който интерпретира младостта си като безброй сексуалниподвизи за разказване, като дава една оценка на жените от онова време: „нехигиенични“.

Нека допуснем, само да допуснем, не че е много вероятно, нода допуснем, ей-тъй, заради мисловния експеримент, че този застарял „плейбой“ еразказвал истината, а че след неговите разкази е имало и други, и други, идруги жени до възрастта, която е достигнал.

Според мен има по-малко интимни впечатления от непознатиямлад мъж, подарил бонбонките на момичето си, дори това момиче да му е първото,че и дори да му остане последното (нещо, което нито му пожелавам, нито вярвам,че ще се случи), но дори да се случи той е много повече мъж, много повечеопознал и любов, и секс от досадния пергиш, който съжалявам, че споменах, самои само за да противопоставя на младежа.