Червената рокля

"На тяхно място" - изложба-пърформанс... За едно младо гадже и за един дегради...

Червената рокля

Червенатарокля

Тя излиза от студиото, заключва вратата, включва сот-а.

С почти танцово движение се обръща към колата и я отключва,опитва се да прескочи локва, високото й токче се килва. Прави залитане, плясвас пръсти в калта, плиска чорапогащник и белия шлифер, надава кратък писък изапочва да се смее.

Куцука, защото токчето е счупено. Сваля обувките си, хвърляги между задната и предната седалка. Сяда пред волана, с ловко и грациознодвижение, смъква увредения чорапогащник, мачка го и го оставя до себе си.

На завоя, докато изчаква да се източат имащите предимство,замеря с чорапогащника контейнера за боклук. Вдига победоносно ръка, че го еулучила.

Има лунички и погледът й винаги е леко учуден.

Естествено рижа е, съвсем леко изрусена. Има детскоизражение, но усмивката й е порочна; тръпчиво, прелъстително порочна.

Трябва да е на танци.

Така знае и мъжът й, че е на народни танци.

Но колата й подминава залата. За миг поглежда към прозореца,където вижда танцуващите момичета от групата й.

Неволно е разтворила устни.

Неволно езикът е между тях.

Неволно се плъзга по горната й по долната. Коленете йтреперят, все още се виждат няколко капки по прасците й.

Спира колата в сумрачна уличка.

Пак е започнало да вали.

Излиза боса от колата. Изглежда не се притеснява от това, чевали.

Дори обръща лице нагоре. Има вятър. Клоните на дърветата себлъскат; пръскат с едри и немного чисти капки лицето й, а то е изписало исладост, и дяволитост.

Бърка в чантичката. Вади телефона.

Струйки дъжд се стичат по дисплея му. Маникюрът й драскапътечки, докато набере търсения адрес на GPS-а.

Завърта се и неволно сочи с пръст една от сградите.Системата я води. Съвсем близо е. Застава пред интеркома, натиска.

Жужене. Влиза по мрачното стълбище. Леко обезпокоена е.

Тръгва по стълбищата нагоре.

Шлиферът й е бял, въпреки, че е напръскан. Сега изглеждаснежен. Цепката му е дълбока, разголва дългите й бедра до умопомрачителнаграница. С бледата й кожа, с изрусената й коса изглежда не от плът, а от душа ивсе пак – по-сладострастно докосваща.

Стига до масивната врата, колебае се.

Не е сигурна дали е на правилното място, но той й отваря.

Висок е. По-блед от нея. Косата му е блестяща, бяла,стегната на опашка. Изражението му е на птица, някои биха го нарекли „орлово“,но не, не, не.

Някак по-стилизиран е, има нещо твърде човешко в хищния му иптичи облик.

Прилича на някакъв ангел. Може би паднал.

Сравнението би му харесало. Не е гений, но е добър поет.

Сумрачно е в стаята. Някак западнало, обзавеждана е околосредата на миналия век. Не е неподдържана, но не е и особено поддържана.

Откроява се овалното огледало. Изглежда рамката му е отслонова кост. Не се връзва с останалите предмети, по-скоро е портал към другареалност или магически фетиш, който предизвиква желанието у красавиците да сесъбличат и да се наслаждават на отражението си и тя го прави.

Преди да е паднал шлифера, вече се е съблякла с усмивкатаси.

Това вече не е съвсем тя. Някаква нейна четвъртина, осминаили шестнадесетина е, в която са концентрирани най-приятните й усещания, авсичко останало е захвърлено.

Мисли, страх, връзки с реалността.

Толкова е красива и щастлива, колкото мъжът й не я е виждал.

Освободена, истинска, порочна и божествена.

Под белия шлифер е червената рокля. Вечерната, с голитерамене; струва почти колкото паркираната й кола отвън, но поетът изглежда не гознае.

Можеше да я разкопчае и започна да я разкопчава, послеизглежда забрави как се прави, искаше да къса и я разкъса.

Виждаше се по устните й, по притворените й очи, по гънкитена тялото, че се киска и писка, че се смее и мърка и иска още да късат, но веченяма друго какво, освен собствената й плът.

Хваща го за ръка и го води към другата стая.

Леглото не е празно.

Тъкмо се е събудила другата. По-гола й от нея, но изглеждабърза, защото и двамата й показват, че иска да остане с тях (и тя няма нищопротив), даже съжалява, че не може.

Остават двамата.

Не са в леглото. Поставил е дупето й на нощното шкафче,прониква в нея.

Натискам спусъка. Снимам. Снимам. Снимам.

Тук ги улавям особено добре. В другата стая щеше да ми епо-трудно, защото нямах пряка видимост. Помагаха ми инсталираните камери, но теса мазало. Никакво качество, добре, че поне имам око.

Красиви са. Заради сумракът приличат на черно бели.

Аленият само китайската роза до перваза и силно начервенитей устни.

Шкафчето ще се разпадне.

Разпадна се.

Хилят се.

Тя се държи за бедрото. Изглежда се е одраскала на някакватреска. Сега освен японската роза и червилото й, ще аленее и кървавата диря, ноне е никак смешно, а тя се смее.

Виждам телефона. Стационарния. Не, че мога да разбера притова осветление, но ми се струва сив. Има ли значение?

Сив телефон…алена диря кръв. Връзва ли се? Сигурно.

Иде ми да позвъня. Да им кажа да повторят последния дубъл.Пак да разбият шкафчето, а тя да се хване на одрасканото място.

Вече са в леглото.

Главата е между слабините й.

Защо не ги оставя насаме? Дойде ми и без друго много.

Вир вода съм. Хлъзгам се по клоните. Мога да падна. Направихдостатъчно снимки и не знам, дали съм само мокър от дъжда или не е само дъжд полицето ми.

Сега и на мен ми става смешно, че се сещам онзи възглупаввиц: че онези, които плачели под дъжда, приличали на тези, които пикаели вбасейните.

Но, не…не плача. Ще ми се!

Има защо, но не плача. Не ми се получава.

Никога няма да пробудя такава страст като този.

Никога няма да ми се отдаде така жена, както прави тази.

От тези 90 и не знам колко процента мъже съм, които печеляти жени, и състезания, които имат дух да побеждават, кураж да купуват и продаватна едро, но не познават подобен екстаз.

Утре ще срещна, която и да е било от любовниците му и ще муя взема под носа, но няма да изпитаме и една стотна от това, което са изпитализаедно.

Ще ми се да падна от дървото!

Не, не плача. Смея се на себе си.

И чувам. Чувам ясно. Не, че до мене могат да стигнатзвуците. Чета по устните. Тя казва:

-Това определено не е бяло вино!

Той:

-Не е и амброзия! Ти си…

-Обичам семето ти, то е амброзия.

-Време е да пропишеш!

-Ами! По-добре е да ти се отдам!

Смеят ли се? Не. Нещо друго е. Нещо, което простосмъртнитене разбираме.

И пишат, буквално пишат с устни по телата си.

Това не са траектории на обичайните целувки.

Много двойки съм снимал.

Тези правят друго. Пишат. Правят се на поети.

И знам какво пише по долния край на корема му. Че мупосвещава този стих.

Не, не мога да чуя каква музика са си пуснали, далече е. Пъки сигурно са си я пуснали тихо. Но сякаш я чувам – Шопен е.

Толкова са красиви, че сега, ако вместо фотоапарат имахснайпер, щях да стана убиец – психопат. Само за да увековеча този божественмиг.

Това щеше да е моят кървав шедьовър и тяхното Успение,защото са съвършени и както и да продължи живота им все ще е пародия на тезимигове.

Смея ли се? Не. Нещо друго е. Нещо, което простосмъртните неразбираме.

Лежат един до друг, на онова легло са, но са в небесата.

Пушат ли? Така изглежда. Но не…

И двамата са непушачи.

Толкова спокойни и щастливи след секс са, че виждам архетипа,иначе са някакви отблясъци по прозореца. Ако можех да снимам това, коетовиждам, щеше да е художествен шедьовър.

Е, снимките ми и без друго не са за изложба.

Отпуснах хватката си, плъзнах се от клона по стеблото ицопнах в насъбралата се локва.

Свалих обувките си като хубавицата и като нея ги хвърлих вколата си.

Студиото за красота не е само нейно. Има си съдружничка, ноекипът от три момичета и две момчета си е неин. Фризират, гримират, епилират,татуират; правят маникюр и педикюр. Момичетата се държат като бисексуални, ноне са. Момчетата не изглеждат бисексуални, а са.

Клиентките са нейните красавици, а тя е толкова хубава,колкото най-хубавите.

Казва, че прави за тях, най-важната процедура.

Заразява ги с усмивките си.

-Не вярвате ли? – момчетата и момичетата са се събрали околонея.

Още пият кафето си, първата им клиентка ще дойде след 20минути.

-Напоследък си по-красива – забелязва единия от татуиститей.

-Ти, сериозно?

-Изглежда да – обажда се маникюристката. – Нещо се еслучило, нещо хубаво и ти сега ще ни разкажеш, палавнице.

-Значи вече съм ви разказала достатъчно. Мисията ни е данакараме вида да говори.

-Тази се чука с поет – намесва се другия татуист, без да сиима представа, че е улучил истината.

В отговор е замерен с някакъв безобиден предмет, което едостатъчно потвърждение на изстрела му на посоки.

Не забелязваме прегрешенията най-вече защото са твърдеочевидни, най-вече когато са твърде очевидни.

Наблизо съм. Стоя на пейката на стрийт фитнес площадката,която пък е точно до салона за красота, но съм незабележим като прегрешение.

Денят отминава като минута. Днес не вали. Дори е твърдетопло, твърде сухо за сезона.

Тя затваря салона и тръгва към колата си, изчаквам малко исе качвам на своята.

Напускаме града.

Следващият няма общо с живота й, нито с живота му.

Случайно място, което са си избрали за любовно гнездо.

Не ми е трудно да се досетя в кой хотел ще ангажират стая.Професионалист съм.

Етажът е твърде висок, че да бъдат заснети, но достатъчни саснимките на рецепцията. Ръката му на дупето й, нейната по корема му. Ухиленитеим лица срещу администраторката, целувките им на лоби бара.

Не е облечена подходящо. Друго щеше да бъде да е с червенатарокля.

Онази, която този разкъса.

Не я ли заболя.

Не можах да я снимам в онази стая, иначе щях да потърсялицев мускул, с който издава болка. Не вярвам да не е изпитала, и тази болка дане й е доставила удоволствие.

Бутиковата дреха не беше просто разкъсана, тя беше пренесенав жертва, което обърна любовната игра в религиозна екзалтация, обикновенатаизневяра във възнесение.

Какво ли стана с роклята! Лежеше на пода като убито живосъщество!

Нима са я хвърлили в боклука?

Снимах ги как се изкачват по стълбите.

Снимах ги и пред вратата на стаята. Номера й: 417.

Поне да беше: „666“ или поне „69“.

Да можех да снимам звуците. Смеха й. Прекрасен, ужасен,отдаден, сподавен, заглъхващ.

Едва ли е скъсал ластичната й поличка.

Или пък прашките, купени за центове от сексшоп.

Дали няма да й купи червена рокля!

Стоя на пейката пред апартамента му.

Чета си по телефона стиховете му и ми изглежда все по-слаб ипо-слаб поет.

Стиховете му толкова бледнеят пред преживяванията му, чесякаш се гаври със себе си. Но лайковете му и все от хубавици като последнатаму – безброй.