Досие „Семка“. Разговор с Михаил Вешим
С Михаил Вешим, автор на биографията на фокусника Мистер Сенко, разговаря Бистра Величкова, за сп. „Култура“.
Михаил Вешим (род. 1960 г.) е завършил журналистика в Софийския университет, от 1983 г. работи във вестник „Стършел“. Автор е на романите „Английският съсед“, „Руският съсед“, „Нашингтон“. Най-новата му книга е биографията на българския фокусник със световна известност Мистер Сенко – „Един живот на фокус“ (изд. „Книгомания“, 2025 г.).
Михаил Вешим, писател. Снимка: Личен архивКак решихте да се захванете с биографична книга именно за фокусника Мистер Сенко?
Не съм гледал Мистер Сенко на сцената, но имах една случайна среща с него. Беше някъде в средата на 80-те. Бях прохождащ фейлетонист в „Стършел“, една привечер бяхме седнали с колеги от редакцията в едно кафе до хотел „Хемус“. Сигурно сме се кикотели на висок глас, защото се приближи един възрастен човек и каза: „Момчета, така хубаво се смеете, мога ли да седна при вас?“. Това беше Мистер Сенко. Седна на масата, направи ни фокуси – той си носеше реквизита по джобовете, събра ни часовниците и акъла. Часовниците после ни ги върна… Когато кафенето затвори, ни покани на гости в къщата си, в гаража си, където освен неговия мерцедес, известен на всички по онова време в София, имаше и сцена. Макар отдавна да не играеше пред публика, на тази сцена той всеки ден репетираше и измисляше нови фокуси. Разказа ни доста интересни случки от живота си. Сигурно защото ми беше взел акъла, си помислих, че от неговия интересен живот става книга. И го попитах може ли да дойда с един касетофон и да го запиша. Когато искаш, отвърна ми, заповядай, аз съм тук… Но тогава бях млад, много хаотичен. И отлагах – ха днес, ха утре… А човешкият живот не е безкраен. Следващата година Сенко напусна нашия свят и отиде да прави фокуси в другия… Така и книгата остана само като намерение. Но 40 години по-късно от издателство „Книгомания“ ми предложиха да напиша биография на Сенко и аз приех – като някакъв реванш за пропуснатата възможност в миналото. Сега си давам сметка, че ако преди четири десетилетия бях написал книга за Мистер Сенко, тя щеше да е много по-различна от сегашната… Щеше да е в духа на тогавашното време, доста едностранчива, непълна и неточна…
Как решихте да се захванете с документална книга, базирана на архивни документи?
За мен писането е забавление и приключение, така си правя живота интересен. Затова се пробвам в различни жанрове – за мое разнообразие. За четиридесет и пет години съм писал какво ли не – фейлетони почти всеки ден, разкази, сценарии за филми и за телевизионни предавания, комедии, романи… Сега пък реших да опитам в нов жанр – биографията. Доста време ми отне, защото малко са останали хората, които са познавали Сенко отблизо. Многобройните му интервюта, които неговата снаха Стефка Сенко е запазила, си приличат – сякаш илюзионистът прави илюзии не само на сцената, а и в разговорите си с журналистите. А интервюиращите приемат отговорите му на доверие, без да се усетят, че понякога той ги пързаля… И това „пързаляне“ си има своите обяснения – животът на Мистер Сенко е минал в две различни държави – в Царство България и в социалистическа България. Започнал като бедно дете на улицата, 9 септември 1944 г. го заварва като богат и успял човек, част от софийския елит. А знаем какво се случва с елита, особено в първите месеци след преврата на 9-и. При новата власт Сенко е трябвало да оцелее и някак да продължи артистичната си кариера. Налагало му се е да прави компромиси, да премълчава или да преиначава моменти от миналото си… Мълчи най-вече за работата си в Германия в края на 30-те и началото на 40-те. Обяснимо защо – да не му припишат връзки с хитлеристите. По онова време Сенко има награди на международни конкурси в Берлин и Хамбург, работи в берлинските вариетета. Но не разказва за този период или си приписва антихитлеристки подвизи – на едно представление сред публиката бил и Херман Гьоринг, тогава вторият човек след Хитлер. На влизане в залата Мистер Сенко се приближил до него и му свил пистолета от кобура… По време на представлението му го върнал с думите: „Вашите охранители не си вършат добре работата“. Гьоринг почервенял от гняв и казал, сочейки Сенко: „Този е голям мошеник!“… Съмнявам се, че точно така е станало.
Скоро след 9 септември Мистер Сенко попада в полезрението на Държавна сигурност (ДС). Представяте оригинални разпечатки от досието му, доноси. Казвате, че „повечето от доносниците са гледали Мистера като народен враг“.
ДС разработва обекта „Семка“ цели 15 години – от 1948 до 1963 г. Защо им се вижда толкова съмнителен? Имал роднини и приятели от елита, съдени от Народния съд. Посещавал хитлеристка Германия, награждаван там. Женен е за италианка, която има роднини на Запад. Не се ли готвят двамата да избягат? Когато е в чужбина, среща ли се с българи емигранти? ДС дори подозира Сенко, че като обикаля казармите, за да играе пред войници, шпионира и събира сведения за танкове и оръдия. Освен това не си е сдържал езика по адрес на партийци и чиновници, които му завиждат за приходите от спектаклите и постоянно му увеличават данъците. Обичал е да разказва и политически вицове, а това е можело да му струва много – затвор, лагер или дори живота. Знаем как Сашо Сладура е убит в Ловешкия лагер, въдворен е там за разказване на вицове. Било е възможно да му забранят да изнася спектакли. Но го е запазила известността му в цяла България. И друго: той е внасял големи данъци в хазната, властта си е дала сметка, че е „златна кокошка“. Повече от четиридесет агенти и доносници на ДС следят и пишат сведения за Сенко в продължение на 15 години. Сред тях има негови съседи, колеги, познати… Удивително е да се прочетат тези сведения – човек веднага добива представа за нивото на нашите спецслужби. Нали в Англия разузнаването се нарича Интелиджънт Сървис, при нашите „разведчици“ няма „интелиджънт“. Те пишат неграмотно, доносите и разработките на водещите офицери, обучавани от съветското КГБ, издават ниска култура и оскъдна мозъчна дейност. И като си помисля, че такива хора и досега работят в специалните служби, страх ме хваща за сигурността ни в тия несигурни времена.
Благодарен съм на Комисията по досиетата, че ми даде достъп до разработката „Семка“. Тази комисия е единствената държавна структура, която според мен съвестно си гледа работата. А това много дразни някои „другари“ – неслучайно веднага като влязоха във властта, откъм левия сектор се чуха гласове за закриването ѝ – най-гласовит по въпроса е Румен Петков, бивш вътрешен министър и сегашен приятел на руската посланичка Митрофанова. Това, че вадя на бял свят досието „Семка“, смятам за голямото достойнство на тази книга – така по-младите читатели могат да научат повече за тоталитарното минало, което следеше, мачкаше и преследваше хората. Без да подминава и такива артисти със световна известност като Мистер Сенко.
Има ли въпроси, които, ако можехте, бихте задали директно на Мистер Сенко?
Да, бих го разпитал много подробно за гастролите му в Германия по времето на Хитлер, за трите му ходения до САЩ през 60-те и 70-те години. В средата на 70-те във вестник „Вечерни новини“ се появява малка информацийка, че Мистер Сенко ще посети Холивуд, където ще правят филм за него – вярно ли е това, защото аз не можах да го установя. Имал ли е представления в Лас Вегас – там са най-престижните сцени за илюзионистите? Има и такъв слух, непотвърден.
Какво най-много ви впечатли в личността на Мистер Сенко?
Впечатлен съм от лекотата, артистичността и удоволствието, с които цял живот върши своята работа. Дори когато слиза от сцената, той продължава да играе – да прави фокуси пред случайни минувачи, пред деца по градинките, разиграва етюди всяка сутрин на боклукчиите, които му събират боклука. Той е истински Хомо луденс, „играещ човек“, при него няма и следа от умора, отегчение или досада от занаята. Даже когато го карат в „Пирогов“ със счупен крак, той вместо чехли и пижама си носи реквизита. И от болничното легло изнася представления на лекари, сестри, санитари и на болните. Смях и ръкопляскания огласят отделението в „Пирогов“… И покрай своите магични илюзии създава илюзия у лекарите, че е най-здравият болен. Те си казват: тоя, щом прави фокуси, ще се оправи. И сякаш не обръщат внимание на друго негово заболяване, което става причина за смъртта му… Изглежда така е решил да напусне този свят – не с пъшкане и охкане, а с игра, както е живял цял живот…
След Мистер Сенко най-популярен илюзионист у нас беше Астор, който купува къщата на Сенко на бул. „Черни връх“ в София и я превръща в ресторант и сцена за фокуси. След като и Астор си отиде, днес сякаш нямаме известен фокусник, който да продължи традицията.
Мистер Сенко не е първият български илюзионист, но е най-прославен по света. Той прокарва пътя за цяло поколение много успешни български магове след него – Орфи, Лепас, Астор, Ирко. Вече трудно един илюзионист ще събере пълна зала, за да вади зайци от цилиндър – днес, когато публиката гледа видеочудеса на мобилните си телефони. У нас също има раздвижване сред илюзионистите, има млади артисти, които участват в международни конкурси и представления. Но най-активен е Ненчо Илчев – едновременно актьор и илюзионист. С лични средства е подредил Музей на магията в родното си Момчиловци. Сбирката му е уникална – там могат да се видят и „номерата“ на Сенко – Магичният му сандък, Електрическият стол, за който Мистер Сенко твърди, че му го е направил Никола Тесла. Има костюми, вълшебни уреди, афиши, „номера“ и на други известни наши илюзионисти. Съветвам и вас да го посетите, ще прекарате един магичен час, който ще ви се стори като магичен миг.
БИСТРА ВЕЛИЧКОВА
* Интервюто е публикувано за първи път в сп. „Култура“, 24.09.2025 г., брой 7 (3020), септември 2025.
** Още статии от Бистра Величкова в „Портал Култура“
