Хората зад книгите – Бистра Величкова

Интервю с Бистра Величкова в брой №25 на бюлетина на Жанет 45

1. Според утвърдената представа журналистиката борави с фактите, а художествената литература – с фикцията. Устояла ли е тази представа във времето? И къде все пак живее истината?

На теория е така, но на практика често се оказва точно обратното. Въпреки че същността на журналистиката е да казва истината, в медиите съществува цензура и нерядко фактите биват изкривявани. Както гласи една мисъл – истината е важна за всички, но не е в интерес на никого. В журналистиката този, който финансира медията, често определя каква е „истината“.

Според мен реалната свобода е в литературата. Там могат да се засегнат важни теми, понякога скрити зад паравана на фикцията, а всъщност фактологично много точни. Така човек може по-лесно да заобиколи всякаква цензура. Истината живее в литературата, а който чете книги, гради личния си морален компас (по Деян Енев), с чиято помощ сам различава фактите от фикцията.

2. Може ли литературата да поправи щетите, нанесени от ежедневното говорене?

„Журналистиката е бърза литература.“, казва Матю Арнолд, английски поет. Ако приемем, че журналистиката е ежедневно говорене по теми със срок на годност до края на деня, то тогава по-добре да се придържаме към бавната литература – книгите. При тях темите са вечни.

Книгите могат да бъдат най-добрият житейски съветник и психотерапевт. Литературата е убежище от грубостта и несправедливостта на реалността. Тя е и лек срещу преходността на живота.

3. По какво писането ЗА книги се отличава от писането НА книги?

Писането за книги е израз на субективното възприятие за даден текст. Анализираш как някой друг е усетил, почувствал и преживял света, а след това пречупваш това през собственото си усещане и житейски опит. Рецензията е съвкупност от натрупани литературни преживявания чрез прочетени книги.

Писането на книги е нуждата да разкажеш света. То е израз на житейския опит и литературните натрупвания. Създаването на художествени произведения е насъщна необходимост за призваните за това хора. Както казва Георги Рупчев: „Поезията е инстинкт за неприспособимост.“. Литературата е необходимост да осмислиш живота и да се бориш срещу неговите абсурди и преходност.

4. Как оценяваш книжния микроклимат в България в момента? Достатъчно ли се грижим едни за други, какво още можем да си дадем?

Струва ми се, че не се говори достатъчно за книги в публичното пространство. Останаха малко медии за култура и литература, където могат да се прочетат рецензии и препоръки за нови заглавия. Добре е да има авторитетни източници, от които читателите да се информират и с чиято помощ да се ориентират в морето от литература. Има силни книги, които не достигат до читателите, защото не са достатъчно промотирани. Те остават незабелязани, а това е наистина жалко.

5. Какво цениш най-много в изд. „Жанет 45“? Защо ни избра?

„Жанет 45“ е едно от издателствата, създали, подкрепили и утвърдили съвременната българска литература. Още от самото начало фокусът му е бил насочен към българските автори – във време, когато повечето издателства са търсили преводни книги от утвърдени световни писатели.

Издателството е поело риска да даде шанс на непознати и на пръв поглед непечеливши български автори дори предвид опасността от финансова загуба. Днес всички се радваме на плодовете на този риск – имаме силни български писатели със световни успехи. „Жанет 45“ показа, че съвременната българска литература се чете и не отстъпва по нищо на световната. 

Не на последно място, ценя и оформлението на книгите – кориците често са произведения на изкуството, които носят допълнително удоволствие на читателя.

Книжни препоръки от Бистра Величкова:

1. „Разкази“ от Наталия Мешчанинова

„Разкази“ от Наталия Мешчанинова представлява много лична изповед на авторката за детството ѝ в Русия и за връзката с майка ѝ, или по-скоро за липсата на връзка. Много откровено, реалистично и живо писане. Действителността, за която разказва, много напомня на нашата през 90-те години. По-долу предлагам откъс от разказа „Страхове“:

„Из„общо – да търсиш закрила от възрастните, беше умряла работа. Пък и никак не биваше да им се вярва. Аз доста се опарих в този смисъл. Веднъж се измъкнах от занималнята след училище и взех да се шматкам из градчето, за да си убия времето. Мама беше на работа, ключ от нас нямах. На обяд ме нахрани една съседка. Тъкмо се подмотавах около магазина, когато към мен се приближи непознат чичко на колело. Не го бях виждала преди. Един симпатичен. Каза, че е приятел на татко. Татко вече от две години си имаше ново семейство, та не знаех кои са му приятели. И спокойно можех да допусна, че ей на – сред тях има и такъв симпатяга на колело. Покани ме на едно кръгче. Повози ме из градчето, след което каза: „Хайде в горичката“. 

2. „Ане“ от Камелия Панайотова

Дебютният роман „Ане“ от Камелия Панайотова е изключително увлекателен и реалистичен. На моменти напомня на разказите на Мешчанинова. Предлагам откъс от рецензия за романа, която написах за „Портал Култура“.

3. „Таралежите излизат през нощта“ от Йорданка Белева

Йорданка Белева е много силен поет и разказвач, майстор на късия разказ. И в книгата ѝ с разкази „Кедер“, и в „Таралежите излизат през нощта“ са представени много човешки истории. Болката в тях е така фино описана, че се усеща мирисът на изпушени цигари и ударите на бушуващо от тъга сърце. В „Таралежите излизат през нощта“ има истории за рода и за детските спомени с баби и дядовци. Разказите са кратки и ударни, на границата с поезията: 

„С всеки дъжд къщата става по-малка. Хлътва в земята. Още няколко облака да се излеят и ще я заличат. Вътре живее бабичка, тя не се страхува от дъжда, радва му се. Не дава да ѝ ремонтират капещия покрив. Хората не разбират – осем години е търсила този дъжд. Сега всяка капка е дума от дълго чакано писмо.

Преди осем години овдовява. Тогава си купува легло, размер човек и половина. Най-честното легло в овдовяването, лягаш и до теб е половинката ти – празнотата.“

4. „Изкуството да се сбогуваш“ от Аксиния Михайлова

В „Изкуството да се сбогуваш“ от Аксиния Михайлова са събрани някои от най-добрите ѝ стихове в периода 1990-2020 г. Сборникът дава богата представа за цялостното поетично творчество на авторката, от най-ранен период до по-късни години. Лично аз приемам книгата ѝ като учебник по писане на поезия и умение да чувстваш с думи. Предлагам по-долу няколко откъса от стихотворения на Аксиния Михайлова. 

каквото и да се появи в живота ти,
позволи му да се случи
из „А после продължи“

и мълчанието се превръща
в единствената ми свобода
из „Да преминеш през затворена врата“

Прониквайки в тялото ми,
го изпълваш с тъгата на света
и ме помиряваш с нея
из „Очите на жадния пришпорват телата им“

Така се разголват хора, които се срещат
за пръв и последен път,
защото са свободни от бъдеще
из „Търсене“

5. „Място за крила“ от Сибила Алексова

Стихосбирката на Сибила Алексова „Място за крила“ е силна поетична книга, която някак премина незабелязано от литературната критика и читателския поглед. А заслужава да се прочете заради изключителния талант на авторката и чувствителността ѝ към света. Сибила Алексова има много литературни отличия, между които е и голямата награда на конкурса „Южна пролет“ за дебютната ѝ стихосбирка „Заземяване на мълниите“ (2006). Предлагам за прочит следното стихотворение от „Място за крила“:

Старецът

Стоеше закован за парапета на балкона си,
с по бебешки учудена уста,
оставен да мъжди като кандило под икона
и да опрощава суетата ни. 

Едни го вземаха за свещ, едни – за болна птица,
едни – за изкуфял стар лук.
Потоп подир потоп, душата му изтичаше
през спуканата вена на улука. 

Извръщахме лица от почернелите му рани,
от кривите пробити кости,
когато той със сключени очи и длани
разказваше за нас на Господа. 

И чак когато се разкова, и чак когато си отиде
от отредения му век,
едни го взеха за човек,
едни го взеха за светия.

* Интервюто с Бистра Величкова в бюлетин №25 е публикувано на сайта на Жанет 45, февруари 2026 г.