Между творбите
Не мога да разбера тези артистки като нея. Една такава сшарена коса.
Синьо, резедаво, виолетово, розово, рошаво. Асиметричнаприческа.
И усмивката й асиметрична.
Изкуството й не разбирах. Приличаше на умопомрачение. Паяциразни и еднометрови пришки с човешки лица, тоалетна чиния с философскоизражение, подобие на клонка със седем пъпки, напомнящи седем ерекции иедновременно с това ококорени зеници. И това бяха най-скъпите неща векспозициите й.
Иначе имаше човекоподобни жребци и кобили, преплели тела и разрошилигриви. Имаше и страхотно дупе и приличаше на фигурка която исках да пъхна вджоба си, до сърцето. Толкова малка изглеждаше. Очите й – дяволия, създаваханалудничавото усещане, че са по-големи от нея. Кикотеше се като тийнейджърка.
Доста невъзпитана тийнейджърка, но й отиваше.
Пращах й цветя, кикотеше се.
Каних я на вечеря, умираше си от смях.
Питах ли я какво смешно има, разридаваше се. После сама мипозвъняваше и ми казваше, че не е откачила. Изглежда аз съм откачил, опитвах сеи не успявах да си спомня да съм казала нещо с което да предизвикам тези думи.Просто й бяха смешни ухажванията ми и толкова.
Казах й, че ми харесва такава. Промърмори, че и тя мехаресва.
После поиска да се срещнем.
После пихме по чашка, две.
После изпадна в откровения.
Говореше, че спи с този който не й харесва, а не с този койтой харесва. Защо, много просто, с милувки ваела.
Можела да направи от материала на този който не й харесва,нещо което да й хареса, а от този който й харесва не искала да прави нищо, зада не го развали.
-Аз съм творец. Разбираш ли? Мога да се наслаждавам нададеното от разстояние. Докосна ли се до нещо, изменям го. Ти ми харесваш, затова не искам да те докосвам. В туй ми е и проклятието. Защото ме привличаш.
Попитах я какво да направя за да не ме харесва толкова. Каза,че ми е сърдита, но още ме харесвала. След малко я измъкна пред очите минякакъв идиот. Страхотна фигура, но се смееше инфантилно. Да му имах раменете!И самочувствието. Защо ме лъже и се лъже, че не й харесвал. Пийнах още две три,сломен и категоричен в оценката си, че живота е несправедлив.
Аз не се харесвам, а това е най-неприятното след това, че мехаресва тя и поради това не иска да ми помогне да се харесам повече. Съвсем сеобъркаха мислите ми. Реших да пия още, но май не ми сервираха.
Хрумна ми да потърся мнението на независима трета страна ипопитах някаква жена харесва ли ме. Без да й казвам какво искам да чуя, съвсемискрено, потвърди, че на нищо не приличам. Така ме зарадва, че поисках да яцелуна. Тя се разпищя. Мисля, че ме подгони полиция, защото побягнах. Вначалото бързо, а после с учудване забелязах, че съм набрал светлинна скоростщом виждам тунела от размазани звезди. По-късно разбрах, че ме е треснала кола.
Лежах в болницата, цял в гипс и шевове.
Косата ми остригана, за да ме зашият и под нея. Носа мипихтия.
Челюстта ми по някакво чудо здрава, но голяма част от зъбителипсват.
Малката пеперудка стои до мен, хлипа, гали гипса, а ръкатаотдолу ме сърби.
Пита ме как точно ми се случи.
Аз от своя страна я питам, харесвам ли й още. Не съм лидостатъчно грозен за да правим любов. Гледа ме гузно.
Пита ме, да не би да съм го направил за нея. Не знам какво дай отговоря. Каквото и да кажа няма да съм искрен. Просто не съм сигурен, а и отупойките съм тъй дрогиран, че си мисля едни глупости, говоря други глупости.
Избухна изведнъж. Разплака се. Каза, че ме обича и не иска даме изгуби. Всеки ден идваше. Говореше ми сладко. Оздравявах бързо. Изписаха ме.Преди да се любим с болезнен глас, почти през сълзи, изрече:
-Пострада заради мен, но аз ще ти дам своето усещане закрасота. И в следващите часове разбрах какво имаше предвид. Толкова нежна беше,че се разтапях. Такова чувство имах. Превръщах се в материала й и тя твореше оттялото ми, не просто го любеше, а насладата беше с пъти по-силна от изпитанатаот мен любовна наслада до този момент. Накрая лежах толкова изтощен, че пръстне можех да си мръдна. Чувствах се на небесата, а тя се изправи, огледа мекритично и промърмори:
-Добре започна. Сега виждам колко още работа по теб има. Щетрябва да мине време, да поулегнат впечатленията ми, тогава ще те продължа…След това ме пренесе в работилницата и ме постави между другите си незавършенитворби от глина, мрамор, метали, мъжка и женска плът.
