Какво е да си писател българин в България

Не е лесно да си автор. Да си автор българин в България е стигма. Не защото няма добри разказвачи, а защото името на корицата е родно. Толкова малко е нужно, за да се окажеш затрупан от порой "мнения" на хора, които през живота си не са чели нищо твое.

Видите ли, понеже си български автор, те автоматично предполагат едно (*или няколко) от следните твърдения:

А) книгата ти е публикувана с връзки
Б) бездарен си, но имаш пари
В) кой знае на кого си брат/сват, че да те "бутат" напред
Г) написаното от теб е "читалищно ниво" и/или "съчинение на бездарен тийнейджър/петокласник" ИЛИ е написано с ChatGPT 🤦‍♀️

Стреснахте ли се от горното? Това не е хипотеза, а реални твърдения (*някои от тях съм чела и по свой адрес) и то от уж нормални четящи хора, които съм сигурна, че в реалния живот претендират за интелигентност над средната. Не е нужно човек да е автор, за да се запита защо някой би говорил лошо (*направо хейтил) нещо направено от друг, без дори да е видял какво е?

Простият отговор - липса на уважение към чуждия труд и изконния в последните 30+ години национален нихилизъм. Гадно, неприятно, но... българско и родно. Понеже е български автор, веднага плюем. Обаче ако е български автор с чуждестранен псевдоним, веднага суперлативи (*това също не е хипотеза, имам реален и нагледен пример).

Още по-лошото е, че доста често най-обидните, най-грозните и най-хапливите коментари, които съм виждала за нечие произведение (*мое или чуждо) са написани от... колеги. Да, правилно прочетохте, колеги - други писатели, къде коментиращи под истинското си име, къде с фалшиви профили. Защо го правят? По същата причина, поради която до българския казан в Ада няма дявол, защото ние сами се дърпаме едни други обратно надолу.

Писателската гилдия, като всяка друга общност от хора с творчески наклонности (*имам поглед върху няколко такива), е изключително токсична среда. Завист, сравняване, интриги, има за всекиго по нещо. А има и хора, които не са мръднали на йота в социалните си умения от детската градина насам. Хора, които смятат, че читателите са изчерпаем ресурс и ако четат мен, примерно, не биха чели тях. Затова трябва щателно да се оплюва работата на конкуренцията (*с цел лошите отзиви да отблъснат евентуални читатели), за да има повече продажби/читатели за нас.

А истината? Ако един читател хареса моя книга, почти сигурно е, че би посегнал към книга на колега в същия жанр. Ако ние не уважаваме труда на другите, как се очаква някой да уважава нашия труд? И най-важното, писателите сме всички от една и съща страна на барикадата, в един отбор. Би било хубаво повече колеги да го разберат.

Относно откровения и грозен хейт само заради българското име на корицата, това го няма никъде другаде. Уникални сме. Но ми се иска всеки да уважава чуждия труд така, както иска да уважават неговия.