Писателски размисли по никое време

Знаете, че при всеки удобен случай подчертавам, че животът и работата на писателя не са цветя и рози. Не е като във филмите на Холмарк (и да, постоянно ги ползвам като пример, защото са показателни) - много рядко дебютен роман става бестселър, а авторът му забогатява и може на момента да зареже работата си и да се отдаде на писането.

Работата на писателя е много повече сиви работни дни (докато героите не ми ги направят цветни), нерви, организация, срокове и всякакви други хубавини, които сигурно не бихте сметнали, че правим. Днес е един такъв ден. Трябва да проверявам книга - финално след редакция, поне имам обещание, че коментарите ще са ми смешни. Дали съм я почнала? Не. Защо не съм я почнала? Защото редактирам статии за новия брой на едно списание и няма начин да избягам и от този срок.

Та, в тази прохладна декемврийска вечер, докато пия поредната чаша зелен чай - която с настъпването на вечерта и предвид обема работа заплашва да се превърне в любимата напитка на Глухарьов и Наташа, сиреч водка - си напомням, че мога да се справя, че ще се справя, че работя бързо и неведнъж съм правила неща, които за околните са отвъд границите на възможното.

В такива дни не е много лесно да си писател. Всъщност, няма да е лесно на която и да е работа, когато става напечено. Само че днес си спомних за чий, по дяволите, започнах изобщо. Ама не си го спомних сама. Напомниха ми го. Читателите и слушателите.

Всеки автор, който има аудиокниги в Сторител или профил в Гудрийдс знае какви ужасии може човек да прочете за себе си и книгите си там (като жълтата преса, ама за книги, понякога). А ако сте тотален мазохист като мене, може и да си ги четете верно тия неща. Да, чалната съм, знам. Именно затова, когато видя хубав отзив за моя книга, без значение от формата, това ми пълни душичката, разтапям се на локвичка от кеф и общо-взето ми оправя деня.

Само че какво точно стана днес, та ви пиша ей тоя ферман? Ами, за начало, още от вчера видях уникални отзиви за "Детективи по неволя", "Полет 370" и другите в Сторител и Гудрийдс. Но това беше само началото, защото днес на писателската ми страница получих съобщение. Читателка, която хвали книгите ми, притеснява се да ми пише (?!) и твърди, че ме следва от години и съм любимият й автор. Как да не му се приреве от щастие в такъв момент, кажете ми? Проведохме един кратък за момента разговор по темата, но няма как да не кажа и тук - когато говорите с авторите, когато им казвате, че харесвате книгите им, героите им, изобщо работата им - това значи АДСКИ МНОГО за нас. Това ни показва, че има смисъл.

Не знам дали сте срещали мисълта "продължавай да пишеш, някой ден ще бъдеш нечий любим автор". Аз я срещнах някъде из необятния нет вчера-онзи ден. Подсмихнах се, размечтах се и продължих със скролването. Винаги съм казвала, че пиша, за да разказвам истории и да, няма да лъжа, едва ли има писател, който да не иска да е нечий любим автор.

И днес, когато го прочетох... се замислих. За много неща, но да не ви отегчавам тотално тая вечер. Ще ви спестя подскачането и мърморенето "някой ми чете/слуша историите и ги ХАРЕСВА" и ще мина към поуката от всичко това.

Всяко нещо, което правите си има причина. Ако обичате да правите нещо, първо и основно го правете заради себе си. Не се отказвайте - нямате идея колко пъти съм мислила да зарежа всичко и не, тези пъти далеч не са само в миналото, преди да имам публикувани книги. Не спирайте да правите онова, което ви кара да се усмихвате и да ставате посред нощ с идеи на ум.

На всички пишещи познати и непознати - не спирайте да пишете! Продължавайте да разказвате историите си. Защото нямате идея дали някой там вече не следи историите ви и дали точно те не внасят смисъл и уют в живота му. Всеки един ден се превръща в нечий любим автор (или попълнете празното пространство с нещо друго). Аз разбрах това днес. И да, разтапям се на локвичка.

Обаче сега трябва да ви пожелая весела вечер и да отида да проверявам текстовете, преди от две-три места да започнат да ми правят вуду кукли. Не че нещо, ама имам намерение да доживея до Новата година, налЕ...