Кога за последно сте пипали книга?
Човечеството във всички епохи та до днес се дели на два типа човеци: на такива, които четат книги и на такива, които ползват книгата като подложка, с която да носят по-лесно паницата с гореща супа или леща - или да седнат върху нея когато им се налага да положат задника си връз студен цимент. Първите четат и по този начин учат, а вторите не сметат, че има нужда да четат и да учат - понеже са си въобразили, че всичко си знаят.В днешно време нечетящите всичкознайковци (иначе работещи като таксиметрови шофьори, касиери в хипермаркети или тираджии!) са лидерите на мнения в тик-ток, ютюб (Киро Брейка!) и други такива мрежи, а някои от тях са и лидери на парламентарно представени партии (примерно Боко Борисов, Слави Трифонов или Шишо Пеевски, а също и вождове на цели държави като Путин или Тръмп: някой може ли да си представи някой от тях да държи книга?)Разбира се, сред четящите книги има един най-тънък слой хора, които могат и да пишат книги - понеже имат да кажат нещо тъй важно че за да го кажат им се налага да напишат цяла книга. Или да напишат и повече книги.Само в днешно време почнаха да пишат книги и нечетящи книги всичкознайковци. По тази причина на книжния пазар има и много книги, които не заслужават да бъдат четени. (Да ме убият, но няма как да ме накарат да чета книга на Стоичков или, да речем, на Венета Райкова или Райчева, не знам каква беше фамилията на тъй популярната "писателка", с извинение!)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
