Има ли все пак начин да противодействаме някак срещу оглупяването?
Evgeni Kanev:
От затворническата си килия през 1945 г., докато чака да бъде екзекутиран за ролята си в заговор за убийството на Хитлер, пасторът Дитрих Бонхьофер написва това, което ще се превърне в най-запомнящото му се наблюдение:
„Срещу глупостта сме беззащитни. Нито протестите, нито употребата на сила тук помагат; разумът не може да проникне през глухи уши.“
Бонхьофер твърди, че глупостта е по-опасна от злонамереността, защото прави хората уязвими към пропаганда и слепи за злото, като потиска критичното мислене и личната отговорност.
Познато?
Петте закона на глупостта според италианския икономист Карло Чипола са следните:
1. Винаги и неизбежно подценяваме броя на глупавите хора, които ни заобикалят.
2. Вероятността определен човек да е глупав не зависи от каквито и да е външни белези, социален статус или образование.
3. Глупавите хора причиняват вреда на другите или на обществото, без да извличат полза за себе си.
4. Хората, които не са глупави, често недооценяват опасността, която глупавите носят за обществото.
5. Най-опасният човек е глупакът, защото той причинява вреда, без да има изгода от това, и така разрушава благата на обществото.
Карло Чипола подчертава, че глупаците са по-опасни дори от разбойниците, защото вредят без да имат лична изгода, което кара обществото да обеднява и деградира.
Друг превод на мисълта на пасторът Дитрих Бонхьофер:
Срещу заслепението сме беззащитни. Нито с протести, нито със сила може да се направи нещо; доводите не действат; фактите, които противоречат на собствените предразсъдъци, просто не се вярват – в такива случаи заслепеният дори става критичен – а ако фактите са неоспорими, те просто се отхвърлят като незначителни изключения.
ОЩЕ:
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
