Френската или немската философия е по-добра - и по какво те се различават?
Аз, изглежда, съм единственият философ, който не е склонен към немската философия и предпочита френският вариант на философията, създаден не от философи, а от хора, които живееха, а французите, за разлика от немците, живееха. И докато те живееха, създаваха доктрини, системи. И аз мога да докажа на всеки просветен феноменолог (ако той е достъпен за доказателства), че Пруст по-дълбоко и по-добре реши феноменологическия проблем - отколкото Хусерл. Затова аз предпочитам материала на Пруст пред учения материал на системата на Хусерл.
Мераб Мамардашвили, "Психологическата типология на пътя"
Я, наверно, единственный философ, который не склоняется к немецкой философии и предпочитает французский вариант философии, созданный не философами, а людьми, которые жили, – а французы всегда, в отличие от немцев, жили. А пока эти жили, те создавали доктрины, системы. И я могу доказать любому просвещенному феноменологу (если он доступен доказательствам), что Пруст глубже и лучше решил феноменологическую проблему, чем Гуссерль. Поэтому я предпочитаю материал Пруста ученому материалу системы Гуссерля.
__________
Мераб Мамардашвили "Психологическая топология пути"
ЗАБЕЛЕЖКА: Тази книга на Мамардашвили можете да си я свалите като ползвате ето този линк: https://vk.com/wall-6827569_55104
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
