ТРИ ДУМИ, ЕДНА ЗАБАВНА ИСТОРИЯ И ЕДИН ПИСАТЕЛ ПО ДЖАПАНКИ

- Знаеш ли, три деца в моята книга просто изчезнаха... Хей така, отидоха на Горния свят...
Беше средата на едно летуване в Камчия. С деветгодишната ми дъщеря се прибирахме от плажа в късния следобед на един ленив ден, разтегнат като котка под юнското слънце. Докато слънцето още прежуряше по златния пясък, в габъровата гора вече се разливаше прохладна привечер. Обожавам това усещане – сякаш вървиш по границата между два паралелни свята, залепени с гръб един за друг.
Светлината, уморена и тежка от цял ден излежаване под прежурящото слънце, се влачеше по прашния път, гъделичкаше ни по петите и се опитваше да се скрие в джапанките ни. Те се тътрузеха из мъглата от залязващи златни прашинки – сякаш вървяхме през спомен, който от сега знаех, че ще помня завинаги.
По това време все още вярвах, че пиша детска история и Духът на книгата сякаш ме оставяше да живея в тази си заблуда, подигравателно усмихвайки се отстрани. Ще видите – в първите глави се населяват едни мънички, гальовни предмети с миниатюрни, почти шептящи имена. Детска публика, мислех си аз. Ах, каква сладка сладурия!
– Ооо, не, не! – добавих бързо, щом зърнах тревожното ѝ лице. – С тях всичко е наред. Просто влизат в чудно приключение. Просто си мисля...
– Разбирам! – отвърна тя с онова спокойно, почти смайващо интуитивно разбиране, което понякога само децата вадят директно от душите си – Родителите им ще се притеснят!
– Даа... – въздъхнах. – Можеш ли да ми измислиш някоя магия, така че родителите им да не разберат, че ги няма? Само докато трае приключението. Например да спрем времето, или нещо такова...
– Защо ти е магия? – попита тя, изненадано повдигайки вежди.
Ако тогава вече я познавах, в главата ми щеше да прозвучи гласът на Вещицата с червената капела от следващите страници на същата тази книга: „Логика и анализ! Логика и анализ! И чак тогава – магия!“
– А не може ли просто някой да ги замени? В смисъл – да се преобрази като тях... дори и да не се справи много добре? – продължи тя.
Две седмици по-късно, в изоставения ресторант „Горска среща“, тупнаха три Живи думи от Горния свят – с целия си багаж от любопитство, недоразумения и един „Наръчник за поведение при хранене“. И тъй започна тяхното обучение по „общуване с дама чрез стол“.
Два часа по-късно те срещнаха тУйнейджърката Рая, и оттам нататък започна моята истинска забава с тази история. Ако някъде видите човек, който пише и се залива от смях – не го мислете за луд. Вероятно е писател! Ние живеем в страховете, диалозите и нелепите комични случки на нашите герои.
Аз съм щастлива. Защото бях първият свидетел на техните усилия да разберат лабиринта на човешкото поведение. А там, където езикът се препъва, смехът прави мост.
от автора на "Градината на Флора"