Как умно българските модератори на Фейсбук ме цензурират?
Уважаеми госпожи и господа, с прискърбие се чувствам длъжен да ви съобщя тъжната новина: понеже съм доста активен и, да допуснем, съм непрост човек, в оптиката на Фейсбук (пък и на другите социални мрежи) това изглежда ненормално (явно за тях нормалното е да си бездеен и прост) и се оценява като "нарушаване на стандартите" и като "спам", да, моля ви се, аз за фейсбук съм спамър, по причина на което ако някой иска да чете моите коментари и реакции трябва сам да потърси профила ми, щот, да подчертая, всичко, което аз казвам, за фейсбук е "боклук", е спам, поради което той не известява приятелите ми какво съм казал, написал или какво мисля.
Изобщо мислещите хора за фейсбук, по тази логика, са "производители на боклуци", сиреч, мислите на мислещия, опази Боже той пък да е философ като мен, за фейсбук са не нещо друго, а са именно боклук.
Това исках да ви кажа въпреки риска да бъда изритан окончателно от тази мрежа (както ми се случи с друга една мрежа, пълна все с "нормални хора", именно тик-ток!).
Умниците, модериращи фейсбук и другите социални мрежи (те, канечна, са българи предполагам!) нека да знаят, че техните представи за умно, добро, истинно, чисто, боклукчиво и прочие са доста тъпички.
А да, и още едно нещо има: когато коментирам някъде нещо под чужд постинг моите коментари винаги биват оценявани, който знае защо, като НЕУМЕСТНИ, по тази причина тях ги няма, тях няма да ги видите - ако не си сложите опцията "Всички коментари", а не само "Уместните коментари". Значи аз освен усърден производител на спам, на боклуци, съм и творец все на неуместни мисли.
Благодаря за вниманието - на тия, които имаха нечовешката смелост и търпение да изчетат този коментар! И до които той изобщо е стигнал де...
Хубав ден!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
