Ако няма истина тогава що ще стане със свободата ни?

Под моя публикация във фейсбук-групата ФИЛОСОФИЯ един човек написа ето какво:Пабло Роберто: "Истината ни прави свободни!"Из стената, Ви г-н Грънчаров."Единствената абсолютна истина е, че няма абсолютни истини."Пол ФайерабендТова означава, че ние никога няма да бъдем свободни, в какъвто и да е смисъл, освен в онзи, в който сами не посочваме какво е да си свободен.На което сметнах, че съм длъжен да отвърна ето как:Ангел Грънчаров: Пабло Роберто Пол Файерабенд се е объркАл. Да приемаш изказване на Файерабенд, отнасящо се за това, че няма абсолютни истини, като абсолютна истина, е тъпотия. По-добре щеше да е ако тъй мъдрият (във Вашите очи!) Файерабенд беше казал: "Единствената абсолютна истина е абсолютната истина на Файерабенд, че няма абсолютна истина, т.е. аз, Файерабенд, дърдоря тъпотии, представяйки се за философ!". Майната му на Файерабенд, но нима не знаете, че още Пилат навремето с цялата си тъпотия се беше ухилил подигравателно на Христос (когато Христос каза: "Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!") и произнесе прочутия Пилатов въпрос: "А що е истина?", произнесе го по такъв начин, че смисълът беше: "Няма истина, Иисусе, няма истина - с изключение на истината на Пилат, че няма истина!", което, както и да го погледнем, е тъпотия, не по-малка от тъпотията на любимия ви Файерабенд. И Пилат, и Файерабенд, и други такива умници дърдорят глупости просто защото не са си дали труда да вникнат в смисъла на думата ИСТИНА, те просто не разбират що е истина и затова дърдорят глупости. Още древните обаче мъдро са разграничавали МНЕНИЕ и ЗНАНИЕ, в последното е истината (но не само там, разбира се, щото има и художествени, и религиозни, и философски истини, истината е най-вече в МЪДРОСТТА!). Но що е мъдрост човечеството в огромната си част не само не разбира, но и инатливо нехае. Съветвам Ви да се поровите и да прочетете в моите книги (те са на напълно свободен и безплатен достъп в Мрежата!) що е истина, що е философия, що е мъдрост и пр. Прочее, имало умници, което в древността казвали, че всяко нещо, помислено и произнесено от някой, било истина, те били свръхтолерантни, тъй да се рече; т.е. и глупостите били истини. Но тогава се намерил умен човек, човек със здрав разсъдък, който ги контрирал ето как: ами щом всяко нещо, казано или помислено, е истина, то значи е истина и това, че не всяко нещо, казано или помислено от някой, е истина, т.е. истина е и противоположното твърдение, от което излиза, че някои неща са истина, но други не са, другите са било заблуда, било лъжа, било глупост и т.н. От което следва, че всеки човек би следвало да се старае прецизно да различава истина от лъжа най-вече, щото в днешно време особено заблудените са стигнали до безочието да лъжат без да им мигне окото. Толкова тук. Приятни размисли ви желая! Недейте да смятате, че Файерабенд Ви е улеснил да не мислите изобщо...Дали този човек ще се отврати изцяло от мен за това, че съм имал наглостта да кажа лоша дума за идола му Файерабенд? Дали този човек някога ще разбере, че във всяка истина тъкмо АБСОЛЮТНОТО (значимото, важното, ценното за всички човеци!) я прави истина?

ДОБАВКА:

Още един кратък диалог по философски проблем:Пабло Роберто: Най- великата философска мисъл, би следвало да не е онази, в която се твърди "знам, че нищо не знам", а онази, в която се твърди, че не знам дори това, че не знам.Ангел Грънчаров: Ако не знаеш дори и това, че не знаеш, значи си абсолютен роб на манията, че всичко си знаеш - и затова нема нужда да мислиш... нали познах?

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.