Киро, Киро, душо комуноидно-съветска и проста, що барем не си мълчиш, ами цапаш простора с простотията си?!

Ето моя коментар в канала на Киро Брейка, който с целия си акъл се хвали, че заминава за Москва да ни убеждава колко прекрасен е руският живот в условия на несвобода, на диктатура и на война; яденето, моля ви се, било много евтино, сланината, боршът, сельодката и водката се леели като пълноводния неспиращ поток на благата на комунизма и прочее простотии; та ето моята честитка до хептен изкукуригалите фенове на това руско-комунистическо недоразумение на живота, природата, историята и културата:Киро Брейка си е руска подлога на твърда руска заплата и предател на българския интерес, щото руският имперски интерес е в пълно противоречие на българския интерес. Не случайно един руски империалист пише: “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, написано е в един брой на “Русь” от екзалтиран славянофил Аксаков (на неговото име има улица в София, а може би и в други български градове.
Срам и позор, Киро, даже това, че си прост, че не знаеш истината за историята ни, не те оправдава да си руско мекере само защото обичаш Тодор Живков и комунизма! Като си прост що барем не си мълчиш?! За парички ли го правиш, тарикатска душо? За пари ли продаваш сведното ни Отечество на най-злия му душманин, руския империализъм?
Вече цяла България те разбра, че си прост, света ли искаш да разбере това?

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.