Колекционерът

 Не ми харесваше. Тъжен плейбой. Иначе ухажванията му мидействаха добре.

Самочувствие си имам, но ми вдигаха духа.

Приемах комплиментите му като цветя, истинските му цветя катодетинщина, сладка детинщина на един мъж в залязваща средна.

Разказвам му едни, не ми е дума. Поти се, пъшка, сигурновечер като остане сам си поръчва момиче. Не знам, защо ми звъни и на другияден. Не му омръзва да се прави на Ромео. Явно не съм най-подходящия му обект.

Такъв един, винаги може да се намери момиче. Богат, че и въввсички норми. Не костюма му сякаш ушит по тялото, а тялото му създадено отГоспод, за да е по костюма. Всичко на мястото му, като в кръстословицаподредено всяко мускулче. Зъбите му по конец, синьото на очите му като избиранопо каталог. Изтънчен, знае всички вицове от времето на баба ми. Рисува сласкателства като нимфа жената до себе си. Не може да не му повярва, не.

В крайна сметка, не лъже в това което изрича, а филтрира,забелязва красивото. Онова което вреш в очите на хората, но кой да го види.

Толкова сме забързани, толкова проблематични, впрегнати вкаруца с камъните на тревогите ни, че и капаци сме си сложили, случайно някоецъфнало клонче да не ни върне вярата в красотата, че не знаем какво после ще ниструва тази наслада, нали няма нищо безплатно.

Очите ни пушки, мишена края на улицата.

Инсталирал си е като уиндоус цялата световна класика вглавата. Нищо чудно да му се повреди. Пуска ръка дискретно, никога не дърпамколяно. Но не ме възбужда, не. Чудя ме се на акъла защо си губи времето с мен.Личи си, че разбира от жени. Не усеща ли, не усеща ли, че не става нищо.

Естетическо развлечение ми е, без еротика.

Ще легна с някоя от онези развалини в кръчмата, със скапанитезъби и комбайнерските маниери, но не и с него.

Да можех поне да го съжаля, но не мога. Не е за съжаление,само си губи времето.

Ползвам го за изповедник, ама той не е облечен в расо.

И какво ли общо може да има с църквата, този езически сатир!

Разсмива ме искрено понякога.

Съжалявам, че не ми е баща. Мразя и без друго майка си. Да ябеше съсипал един такъв. Не, че искам да го унижавам, но не се усещам какпрекалявам.

Разправям му, че снощи след като сме се разделили, така са мивъздействали приказките му. Такъв гъдел съм чувствала от комплиментите му, чесъм се отдала на комшията си. На всичкото отгоре вярно. И го усеща. Катовдигнат капак на вряща тенджера очите му. Парят, капки жарки. Не, не сеизливат. Владее ги, но се усеща. Усеща се, че го понася. Трябва да ме разкара.Държа се като идиот. Сама не знам, защо го правя. Няма да му откажа среща, знаего. Няма логика да му откажа среща, а и да имаше сърцето ми нямаше да успее.Имам си нужда от старовремският герой от розов роман. Само, че такива няма итой само се измъчва в ролята която му бях отредила. Търпи ме. Мотивите мунеясни. Хубава съм, ама хубавелки много, не съм му принцесата, държа се с негодалеч по-разглезено отколкото може всяка принцеса.

Що не си оправя живота, явно държи за мен?

Имах страх, че ще му омръзна бързо, но не съм от неспособнитеда поемат риск, а като му гледам търпението, май риска не е толкова голям.

Три дни го пържех с отговора, ще приема ли пътуването, коетоне смятах да приема още в началото.

Жестоко беше, но трябваше да се покажа билетите предколежките си, за да ги болят главите от безсъние. Още се надява, като дете наиграчка. Трогва ме, казвам му истината, както му я казвам от третата срещанасам, но като е дървена глава, не успява да я разбере.

Казвам му, че е страхотен тип, най-страхотният койтопознавам, чак не го заслужавам, че преди да съм го познавала и в мокрите сисънища не съм мечтала за подобен, но няма я тръпката, а не искам да се изсилвамповече. И бившият ми съпруг беше страхотен, не толкова, но пак си го биваше ипак не ме привличаше, но мислех си, че е въпрос на време и само го изгубих. Кима,прави се, че ме разбира.

Продължавам да говоря, че го чувствам като баща, а не е занего подобно отношение. Всеки би се обидил, той не. Възпитание ли е, какво е.Представа си нямам. Усмихва се даже. Пали колата, разхожда ме из градинки околограда. Демонстрира познанията си по ботаника. Тези дни ще си заминава. Мъчно мие, но време е. Твърде къс е живота да го прахосваме. Вдигна ми акциите. Направиме да се чувствам златна. Ще ми покаже колекцията си от статуи, после у дома.Ще си пишем, разбрахме се. Глупчото ще си има недостъпната. Недостъпната ще сиима глупчото и ще си спинка сама или с някой идиот.

Гледам статуите, очите ми ще изхвръкнат.

Не предполагах, че е дотолкова вманиачен.

Излизаха с нещо от емоционалната граница на еротиката.

Жени, красиви жени. Голи жени. Израженията им на див екстаз.Възпрели в най-лудата тръпка телата им. Вкаменени в мигновението на върховнатастраст.

-Гениални са! – прошепнах прокарвайки пръст по гърдата наедна от тях.

Имах чувството, че ще ме ухапе, ако я докосна.

–Не струва ли много транспортирането им от град на град?

-Аз не пътувам чак толкова, а и мога да си го позволя –никаква емоция в гласа, хладна констатация.

Завъртя се всичко пред очите ми.

Едва останах права на крака.

Толкова красиви бяха.

Не усетих как тръгнаха сълзите ми. Триех ги, но се стичаха,стичаха. Донесе ми чаша и стол. Не исках да кажа нищо, защото щеше да излезеграчене. Толкова красиви, толкова красиви.

-Като истински, но от камък – успях накрая да река.

-Те са истински. Били са истински.

-Ясно е, че не може без модел.

-Но това са моделите.

-Не разбирам.

-Съблека ли жена, тя се превръща в статуя. Поредната статуя вколекцията ми.

Ококорих се. Изгледах го. Не, не беше луд. Погледът ми сеплъзна по статуите. Говореше истина. Това не можеше да е направено от ръка.Природа беше вкаменила се в най-сладкото си усещане. Истински, но по-красиви отистина. Сладостна слюнка изпълни устата ми. Ужасена бях.

Препарираше ги!? Психопат! Не, не. Ще ми се. Не е толковапросто.

Мъжка Горгона! И това не беше.

Не ме питайте как разбрах. Не знам, виждаше се.

Те бяха живи. Нямаха пулс, не дишаха, но бяха живи. Времетоза тях беше спряло.  

Набъбнаха зърната ми, краката отмаляха. Щяха да мислят, чесъм заминала. Показаха билетите. Никой нямаше да ме издирва.

Ужасена бях, но не можех да възпра възбудата. Лава течеше отустните ми, когато изрекох:

-Искам да ме любиш!