Букет несподелени нежности
Букет несподелени нежности
В шок изпадна като научи.
Седмица безпогрешен механизъм в нея, работеше, говореше потелефона, отговаряше не имейли, доведе до успешен завършек две наченати сделкии постави начало на три нови, грижеше се за нея и външността й, шофираше без данаруши правила, но това не беше тя. Тя искаше да крещи, луташе се в мрак,давеше се в сълзи които не потичаха. Не можеше да повярва, искаше да се събуди,струваше й се, че се задушава, кожата я стягаше, тялото я стягаше като уред заизтънчено мъчение.
Някой се опита да я окуражи, намрази го. Изрази омразата сикъм него с усмивка и кротко му рече да се разкара. Дори не помнеше кой е,вероятно някой който живееше със заблудата, че означава нещо за нея. Може и дасе е забавлявала с него нощ или две или три.
Все едно й беше сега, толкова безсмислено стана всичко.Отведнъж. Заспал е и не се е събудил. Нещо със сърцето. Нейният съпруг, мъжъткойто имаше стойност в живота й, който рядко виждаше, на когото често, многочесто изневеряваше. С който напоследък си говориха с часове по телефона. От дваразлични континента си говориха.
Звучеше жизнен, почти като момче се държеше. Шегите им бяхадетински. Само един пред друг си позволяваха да се откриват като незрели. Имахаи двамата високите си социални роли. Той понякога се забавляваше в кръчмите, тяпък в леглата на жребци които почти не познаваше. Имаше го по-скоро за приятел.В последната година даже за братче. Целувки само по бузките, май два пъти и съсзатворени устни. Повече докосвания: не. Пестяха ли ги, само тя ли ги пестеше. Неможеше да си отговори, трудно се разбираше, а него още по-трудно. Иначе бешемил и точен. Второто й се струваше по-важно, но комбинацията с първото, гоправеше незаменим.
Само неговият глас й създаваше чувство за уют, близостта муусещане за домашно, въпреки, че си беше същият скитник като нея. С него сечувстваше човешки, иначе си беше само божествена и победителка. Не й бешедостатъчно, не. Последните месеци кроеше планове, нареждаше нещата, искашедвамата да починат, да попътуват но за забавление, да се любят отново кактонякога и да са безгрижни. Малко още и щяха да могат да си го позволят.
Задължения, просто задължения. Зрееше плана в главата й,очакваше дните такива каквито ги предвиждаше. Помисли си, че това ще е щастиетоза което цял живот се е борила. Миналата седмица малко се разколеба иска ли гонаистина. Просто се случи нещото, което в различни варианти винаги се еслучвало. Искаше пак да си говорят по телефона, но сбърка номера.
Мъжкият глас от отсрещната страна й се хареса, дълго сиприказваха.
Каза му някои от нещата които се готвеше да каже на мъжа си.Чу някои от нещата които очакваше да чуе от мъжа си. Мило беше, колкото и снего, но защо го направи, не разбра, както и преди не разбираше, защо се отдавана други, а с желанието си към него.
„Отлагам щастието. Това е истината. Аз съм човек койторазписва документи за парични възнаграждения. Свикнала съм наградата да сеполучава за заслуженото. Още не съм сигурна, че съм заслужила онова което желаяи което ще имам, затова си търся залъгалки, колкото да оцелея, а и да се опазяза онова, за онова което ще заслужа и ще получа. Него, моят!”
За пръв път му призна. Разказа му точно: за сбъркания номер,за мъжът, с когото си казала такива неща, които иначе си казвала само с него. Посмяхасе. Той пък от своя страна се изповяда, че е ползвал секс-телефони. Ама, чемагаре. Така значи, а! Хем й стана забавен, хем малко се изчерви.Секс-телефони, много перверзно. Всичко се преобърна със смъртта му.
Не забелязваха в нея промяната.
Даже траурна лента не си сложи.
Не смени полата си с по-дълга, нито спря да си слага грим ичервило.
Поне мъката си беше нейна и само нейна. И без друго, кой либи я разбрал. В свободните си часове въртеше телефони, търсеше из каталози,присъни й се най-красивия букет. Безсмислен жест, но в тези часове на трескавомислене, не й се струваше така. Търсеше символа на това което не успя да мудари приживе. На стаените си чувства, най-красивите, тези които са само занего.
Безброй красиви варианти прегледа, но се спря на букет отшестдесет цвята, а всеки един от тях осветен в храм на различна религиознаобщност. Шестдесет различни земни вярвания за божественото събрани в един –единствен букет, пристигнали от различни точки по света почти по едно и същовреме, за да бъдат свежи, за целта си. Букетът на любовта. Божественият сбор отвсичките религии. Скъпи бяха, много скъпи, цяло състояние, но това бяха самопари и загубата им не можеше да се сравни с и без друго изгубеното. Пресметнавремето: седем часа полет, след туй около час по магистралата, нямаше да саувехнали.
Сълзите й се отприщиха още щом хвана кошницата с цветята. Всички,дълго потисканите, през годините. Възпираше ги, но пак тръгваха. Пресъхваха ипак бликваше извора им. Замъгли се погледа й. Тъмните очила вече не можеха даги скрият. В началото бършеше и си поставяше отново грим, но се отказа.
Плака с леки прекъсвания през целия полет. Плака и докатошофираше и й беше все едно, че почти не вижда и е възможно да катастрофира.Спря се за малко, колкото да изпуши цигара. Малко й оставаше, а все пак бешелоша идея да умре преди да е занесла букета. Здрачаваше се, когато стигна догробището пак се разплака и вече не беше способна да се владее, а и за пръв пътв живота си не го желаеше. Постави ги на плочата, прегърна я. Дълго говореше,стъмни се. Говореше му, не преставаше, казваше му неща които не бешеподозирала, че е мислила през годините, съкровени, истински. Пак плачеше, пакспираше, а на сутринта вече напълно успокоена, на светло и не през сълзи, а сясен поглед видя плочата. Букетът беше увехнал, изпълнил целта си, а тя стоешена плочата на друг.
Напълно непознат мъж.
©Стефан Кръстев
2007
