Ако Хемингуей не беше алкохолик, пушач, нихилист и развратник, щеше ли да напише хубавите иначе книги, които написа?

"Най-трудният урок, който трябваше да науча като възрастен, е безмилостната нужда да продължаваш напред, независимо колко разбит се чувстваш отвътре." Ърнест ХемингуейАз бих си позволил да добавя само това: за да не се чувстваш "разбит отвътре" трябва, първо, да отбягваш тъпи занимания като лочене на алкохол (и пушене), второ, не требва да се подмазваш на масов убиец като Сталин и Фидел Кастро (или Путин в наше време), трето, то е хептен важно, не требва да позволяваш сексуалността ти да те доведе до жалкото състояние да си дърт развратник, който ще си тегли без замисляне куршума в момента, в който нема ерекция. Това искам да кажа покрай историята на този иначе велик писател, когото съм чел с удоволствие навремето. Прочее, възниква следния логичен въпрос: Ако Хемингуей не беше такъв, какъвто е, а именно алкохолик, пушач, симпатизант на комунистически убийци, т.е. нихилист и развратник, щеше ли да напише хубавите иначе книги, които написа? А може би щеше да напише още по-хубави книги, а, какво ще кажете?

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.