Руската пропаганда в българските училища е всекидневие, а не изолиран инцидент!
МОЯТ КОМЕНТАР: Важно! Браво на Явор Божанков!
Аз, прочее, преди повече от две години публично разобличих (под формата на отворено писмо!) трима учители от ПГ "П.Парчевич", занимаващи се с руска пропаганда в учителската стая (!!!) и то всяко междучасие (!!!), представете си щом на такова място си позволяват на пропагандират "руската правда", какво правят пред учениците (!!!), но знаете ли що стана в резултат на моето отворено писмо до шефката на РУО-Пловдив другарката Иванка Киркова?
Стана следното: веднага след моето писмо тя прие в кабинета си депутация от въпросните изобличени учители-руски-пропагандисти, изслуша ги, а след това те се похвалиха публично в учителската стая, че им била обещала директорът да изрита "тъй лошия Грънчаров" от учителстване веднага щом навърши възраст за пенсиониране! И точно така и стана, в деня, в който навърших възрастта за пенсиониране ме изритаха от училището (въпреки че в него работят години наред много учители-пенсионери, забележете: всичките русофили, сиреч, руски пропагандисти!).
Това е положението. Давам ви конкретен пример. Въпросната другарка Киркова, която нареди изгонването ми от образователната система, е назначена на поста си от "евроатлантическата" партия ГЕРБ и го заема вече повече от 15 години (въпреки че три пъти беше уволнявана от акад. Денков, и три пъти съдът я връща на поста й - щот "правосъдието" у нас, канечна, е под командването на "евроатлантиците" Боко Борисов и Шиши Пеевски!).
Толкова. Приятни размисли ви желая!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
