Да бъдем равноправни с другите европейски народи!

Dimo Borisov, 13 май в 16:35:Чудя се, кой и какво е накарало много от съвременните българи да изпаднат в такова невежество, че да забравят думите на нашите възрожденски дейци, кой и как ги е вкарал в такава заблуда, че да обичат това, което те са осъждали и да мразят това, за което българските герои са се борили - европейски ценности, свобода и за това България да е заедно с Европа:
⫸ Васил Левски:• „От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.“ (Писмо до новоприети членове в организацията, 19 февруари 1872 г.)• „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“ (Из тефтерчето на Левски)• „Ще имаме събрание народно, както е в свободна Европа – и закони, и правдини за всички.“ (В писмо до Панайот Хитов от 1867 г.)• „Ние искаме България да бъде като другите просветени народи – с ред, с просвета, с права.“ (Из тефтерчето му)
⫸ Христо Ботев: „В европейските държави, гдето царува просветата, науката и свободата… човешките права се уважават, а народите сами си избират съдбините.“ (Из „Дума на българските емигранти“, 1871 г., в. “Свобода”)
⫸ Георги Раковски: • „Цивилизованите народи на Европа са свободни, защото сами са извоювали правата си. И ние трябва да сторим същото – да се учим от техния пример и да вървим по техния път.“ (Из „Програма“ на Първата българска легия (1862 г.)• „Европа и цял просвешен свят са разположени да съдействуват за нашата свобода, но тряба ние да почнем и да покажем, че в нашите жили тече еще старобългарска юнашка кръв.“ (В „Позив към българите за въстание“)• „Европа и цял просвешен свят са разположени да съдействуват за нашата свобода, но тряба ние да почнем и да покажем, че в нашите жили тече еще старобългарска юнашка кръв.“ (В „Позив към българите за въстание“)
⫸ Захарий Стоянов (революционер, публицист, биограф на Левски и Ботев): • „Европа ни гледа, но не ще ни даде свобода, ако сами не си я извоюваме. Свободата не се подарява – тя се взема с кръв и желязо.“ (Из „Записки по българските въстания“ (1884–1886):• „Колко е светла Европа с нейните училища, вестници, парламентски свободи… А ний все още броим годините на робството.“ (От статия в „Независимост“, 1880-те)• „Нека четем и се учим като европейците, та и ний да бъдем народ, а не стадо без водач.“ (Из реч при откриване на читалище)• „Европа ни гледа, но не ще ни даде свобода, ако сами не си я извоюваме. Свободата не се подарява – тя се взема с кръв и желязо.“ („Записки по българските въстания“)
⫸ Стефан Стамболов (революционер, държавник и министър-председател 1887–1894):• „Ако България иска да бъде уважавана, трябва да върви по пътя на цивилизованите европейски народи – със законност, индустрия и силна власт.“ (Из реч пред Народното събрание, 1891 г.)• „Европа уважава силните и решителните. Ние няма да се молим, а ще строим – пътища, училища, армия, както го правят Германия, Франция, Англия.“ (Из писмо до княз Фердинанд)• „Ние не искаме да сме ориенталска държава. Искаме да сме част от Европа – не само географски, но и по дух, по закон, по ред.“ (Из интервю за чуждестранен журналист, цитирано в спомени)• „Ако България иска да бъде уважавана, трябва да върви по пътя на цивилизованите европейски народи – със законност, индустрия и силна власт.“ (В реч пред Народното събрание)
⫸ Иван Вазов: • „В Европа народите живеят свободно, имат книги, имат театри, имат свобода! А ние? Сме ли по-долни от тях?“ (Из „Под игото“, глава „Нова надежда“)• „О, европейци, вий живейте на свобода, не като нас под иго във този край проклет…“ (Из стихотворението „Към Европа“, 1876 г.)• „Там викът: ‘Свобода!’ пръв път се разнесе!“ (Из „Сантиментална разходка по Европа“)
⫸ Петко Р. Славейков: „Вижте Европа – всяко дете чете и пише, народите сами се управляват, а у нас – още броим буквите! Ще догоним Европа само с учение и труд.“ (от Реч за образованието, 1870 г.)
⫸ Неофит Рилски: „Да имаме училища, книги, учители, както в Европа – да не сме по-долни народ, а да бъдем народ просветен и достоен.“
⫸ Любен Каравелов: • „Аз съм европейски човек… и искам България да стане не като Турция или Русия, а като Швейцария – свободна, просветена и справедлива.“• „Погледайте на Швейцария и Америка и вие ще видите, че щастието човешко се заключава не на скиптър и трон, не на корона и монархия, а на чиста човешка свобода.“ (Из статията „Мои братия“, 1868 г.)
⫸ Добри Войников: „Цивилизацията на Европа не е във фраковете и френския език, а в правдата, закона и просветата.“ (из предговор към пиесата „Криворазбраната цивилизация“, 1871 г.)
⫸ Сава Филаретов: „Нека черпим пример от европейските учители – те възпитават не само умовете, но и гражданите. Само така и ние ще се избавим от робство и мрак.“ (из писмо до български учители, 1866 г.)
⫸ Найден Геров: „Европа ни следи и чака. Ако покажем, че сме достойни, тя ще бъде нашият защитник и съюзник в борбата за свобода.“ (в писмо от Пловдив, 1860-те)
⫸ Иларион Макариополски: „Нашата борба е по примера на Европа – тя ни показа, че народите могат да имат своя църква, своя език, своето достойнство.“ (по време на църковните борби)
⫸ Константин Фотинов: „Да не стоим в тъмнина, когато Европа грее от наука и разум. Да се просвещаваме, та да не сме по-долни от гърци, сърби и другите.“ (в списание „Любословие“, 1844 г.)
⫸ Юрдан Хаджиконстантинов Джинот (македонски възрожденец): „Четенето и учението правят народите велики. Така е в Европа – така трябва да бъде и у нас.“ (в статия от 1857 г.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.