Знак, че има все пак смисъл в това, което правим, драги скептици!

Под клипчето, озаглавено "Що е интелигентност: кой е най-големият порок на интелектуалците, на свръхумните хора?" в ютюб-канала "Паралел 42" тази сутрин намерих следния коментар:@maceinyourface1 Публичен абонат на канала ви (1 месец): Много хубав и интересен канал имате, харесва ми как разсъждавате. Жалко е, че не ви гледат повече хора, а трябва. Хората вярват на Иво Христов, Карбовкси и др. подобни защото имат авторитет в обществото и не подлагат под съмнение това което казват, но са в заблуда. От друга страна вие нямате такава известност в България, но ако човек не робува на авторитети и анализира казаното, вижда, че всъщност вие казвате истини и правилни неща. Промених виждането си за някой неща откакто гледам клипове в канала ви.
Отвърнах следното на този човек:Паралел 42: Благодаря Ви за добрата оценка и за добрите думи по повод на това, което правим в нашия клуб! Дето се казва: "За истината не се гласува!", това, че сме малко като общност, не значи, че не вървим по верния път. За жалост, хората не споделят клипчетата ни и по тази причина каналът ни има скромен брой абонати и зрители. Надяваме се с времето да увеличаваме влиянието си. Защото нашите подбуди са благородни: истината (а не слава, пари или власт!)...

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.