Без промяна на принципа на образователната система всичко е само мимикрия, имитация, "мижи да те лажем"!

В-к КАПИТАЛ е публикувал хубава статия, която се нуждае от внимателно прочитане, вникване, оценка и дискусия; препоръчвам я, ето линка: 
Шумният фалшстарт на реформата в училище , в-к КАПИТАЛ
Прочее, дискусията вече започна, предизвика я г-н Явор Ганчев, един от активистите на движението за демократично училище в България (аз също поддържам тази идея от години и то не само на думи, а на дело, поради което бях репресиран - уволняван, остракиран, обиждан! - от системата, т.е. от не знаещи на кой свят живеят, но властващи в образУванието ни мутро-комунистически калинки):
Коментар на Явор Ганчев:Сър Кен Робинсън още преди 15+ години обясни в онези TED лекции, на които всички ревем всеки път, защо реформа не може да има.Яков Хехт още преди 15+ години написа в книгата си, че система, която реформира сама себе си, всъщност извършва само "реформи", които не застрашават статуквото (като трета стъпка след 1) отричане на нуждата от промяна и 2) настояване, че решението е "повече от същото"; у нас и трите работят паралелно, имаме и хора, които отричат нуждата от реформа, и такива, които искат повече дисциплина и наказания, и такива, които искат въвеждане на прогресивни методи, но ако може държавата да ни възложи и плати да ги въведем).Говоренето в първо лице множествено число лично мен ме съсипва. Езикът има значение. "истинската реформа започва с ясното разбиране какво училище искаме да изградим". Кои сме ние тия, които "искаме да изградим"? Ние едно тяло и воля ли сме заедно с държавата, която държи и ножа, и хляба в образованието? Ако пренесем този език в друга ситуация, получаваме филм на Монти Пайтън: роби-гребци в антична галера. Става един от тях и казва: "ние трябва да имаме ясно разбиране какъв имперски флот искаме да изградим!". Но на мен не ми е смешно. Всяко мъдруване за реформа в училище, което не засяга корена на злото, заради което не може да се реализират добрите намерения, всъщност ни губи времето и на практика подкрепя статуквото. Аз не поставям под съмнение добрите намерения на никого. Но освен добри намерения трябва опит и мъдрост. И искреност, което в нашия случай няма как да е друго, освен цинизъм. Защото ние по темата за образованието сме едни наивници, едни полезни идиоти на системата, която буквално се храни с живота и душите на собствените ни деца, докато ни насърчава да дебатираме до безсъзнание гениалните ѝ идеи за реформи в образованието."Истинската промяна трябва да започне с инвестиция в учителите и методите на преподаване и оценяване". Истинската промяна ще завърши с това. Ще започне с отказа от това държавата да прави инвестицията и държавата да въвежда нови методи. Не може да започваш промяната с желания резултат от промяната, това е елементарна логическа грешка, която човек с претенции да пише във вестник трябва да може да забележи и да не допуска. Промяната почва със смяна на агента на промяната. Ние засега друг агент, освен държавата, нямаме. Затова и промяна засега няма да имаме, а само ще се утешаваме с добре звучащи експертни приказки за това какво "трябва" и с половинчати граждански позиции какво си мечтаем да имаме, но не ни стиска да си го вземем. 
МОЯТ КОМЕНТАР: Прав е Явор Ганчев. Без промяна на принципа (същината) на системата всичко е само мимикрия, имитация, "мижи да те лажем". Системата (бюрократична, безчовечна, несъвременна, ретроградна, социалисто-комунистическа!) осакатява нашите деца и внуци, тя произвежда умствени и морални инвалиди ("фунционално неграмотни", т.е. тъп@нари), от които мафията има нужда за да господства и краде. Нужна е декомунизация, либерализиране, демократизиране на системата, но истинско, цялостно, коренно; нужна е СВОБОДА! (Нещо общо взето напълно непонятно и неразбираемо в нашите предели - в масовия случай.)
Моето разбиране съм го изразил преди много години. Ето една от книгите ми по темата: четвъртък, 23 август 2012 г.Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование) Ето и другият линк , в случай, че този не работи.
Приятно четене! 


ДОБАВКА: 

ДОБАВКА 2 (ЗА ТИЯ, КОИТО ИСКАТ ДА ВНИКНАТ ПО-ДЪЛБОКО В ПРОБЛЕМИТЕ И ТО КАКТО СА В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ, В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, А НЕ В НЯКАКВИ УМСТВЕНИ СХЕМИ И АБСТРАКТНИ ПРЕДСТАВИ!):
МОИ КНИГИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО:

● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (ВАЖНО:  СЛУШАЙ и аудиокнигата със същото заглавие! )

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

Ние не сме тухли в стената!  (Есета за освобождаващото образование)

●  VERITAS ODIUM PARIT...

●  Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище  (В контекста на общата ситуация на българския живот)

●  Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

●  Изкуството да си учител

●  Експеримент по свобода

●  За НЕздравомислието

●  За духовните неща с българска специфика

●  ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО  (Как се прави демократично училище?)

●  ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР

●  Реформа на НЕобразованието

●  УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА

●  ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

● Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам

●  За свободомислието

●  Роби на греха , книга, която разглежда някои проблеми на сексуалното образование на младите.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.