Текст, провокиран от спомен от преди 5 години... и не са...

 Текст, провокиран от спомен от преди 5 години... и не само.
Сега и преди: 20 март 2025г. - 20 март 2020г.


Толкова много веме измина от тогава.Връщам се от тежка нощна смяна и си мисля... Забравили ли сме онова време - времето на пандемията?Поучили ли сме се от грешките си тогава?Различни ли сме, освен че сме попорастнали?Ужас след ужас се случва около нас. Неспирни войни.Децата ни (вече за втори път!) - изгорели или смазани в някакъв долнопробен коптор, на който безхаберни хора са сложили името "дискотека" лежат в гробовете. А тези, които се разминаха с ковчезите (засега) лежат в болничните легла в Реанимациите на много на брой болници и ние се борим за тях. Да оживеят, за да разказват... за ужаса. Много хора се обаждат денонощно, искайки да дарят кръв за децата. Браво за сапричастността, за отдадеността, за желанието да помогнат. И въпреки, че една кръв не стига за да не се повтаря това... все си е нещо.Колко уроци има да изплащат човеците докато настане мир и добруване....На всички е ясно - ще си плащаме просто доживот... и ние и децата ни и внуците ни... Боже опази!
снимка от интернет: след трагедията в Кочани (Македония) - 20.03.25г....................................................
Спомен от 20 март 2020 г.СВЕТЪТ ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩИЯ!В тези тежки времена човек се замисля с какво го заслужихме. Дали не прекалихме с наглостта, пошлостта и арогантността си? Празни булеварди, без трафик, без шум и прахови частици. Птички пеят песни, мирис на пролет. Котки и кучета се разхождат спокойно по пустите улици. А човекът стои затворен в тишина зад прозорците. Дано поне не оковем надеждите си. Дано поне да съхраним устрема си към красота и щастие. ЗАЩОТО СВЕТЪТ ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩИЯ!Нека докато стоим в тишина да мислим с какво ще променим живота си после...из: "Прогледнала" - Даниела ПасковаКогато сме щастливи, не можем да се зарадваме на щастието. Казваме си: „Ш-ш-шт, даже не си го помисляй! Всъщност не си щастлив. Само ти се струва така. Дано някой да не подуши, че в теб расте зрънцето на щастието. Веднага ще го полее с отрова и то ще угасне още в зародиш. Тихо-о-о! Не се издавай! Радвай се на щастието си мълчаливо и се прави на нещастен, като всички останали. Театър – там е номерът... да можеш да играеш театър.”