"Калоянчо приравни Грънчаров с евро-копейките и го приключи!"
Доскорошният редовен участник в дискусиите на нашия Философски клуб, щом поумня порядъчно, избяга от клуба за да си направи собствен клуб, в който обаче, за разлика от нашия, да участват само умни хора като него, не простаци като нас и пишман-даскали като мен; вчера тъй радващите се на неговото умствено израстване мои оплювачи-мерзавци надлежно ми съобщиха щастливи до небесата, че "Калоянчо приравни Грънчаров с евро-копейките и го приключи" (това беше цитат) и ми пратиха ето тия негови тъй сърдечни откровения:
Kaloyan Borisov: Добро утро
Откакто осъзнах собствените си заблуди, относно другаря Грънчаров, реших да стартирам собствени дискусии веднъж седмично, но само с хора, които харесвам. Това развлечение много ми допадна, появиха се много нови приятели и направих втора стъпка. Реших да се включа при друг домакин в TikToK с близки по сЪрце и дУша евроатлантици. Обожавам самоиронията, така че ще започна с мойте очаквания към новите събеседници. Надявах се на спокоен разговор с конкретна тема, някаква изчерпателност (на всеки според силите) и разбира се лични истории с които всеки да докаже, някакъв житейски опит. В повечето случаи този подход работи много добре и бързо скъсявам дистанцията.
Уви попаднах на евро-копейки. Представете си най-симпатичната за вас класическа копейка, но закичена с Европейско знаме и претендираща за личност с демократични принципи и идеали. За референция може да погледнете самотните разсъждения на другаря Грънчаров, той също е закичил стената зад себе си с портрети на философи, Библията и Европейското знаме. Тези евро-копейки нищо не разбираха от икономика, но имаха невероятно самочувствие от знания по вътрешна политика, външна политика и международни отношения. Аз нямам подобно самочувствие и да си призная, устати личности с празни претенции, трудно ще ме спечелят с каквото и да е било.
Деликатно се отказах от всякакви надежди за нормален разговор и просто останах като мълчалив слушател.
За мен политиката винаги е била преди всичко проекция на икономически интереси. Започнах да се интересувам от славното социалистическо минало и демократично настояще, защото "нямаше, какво да ям в Русе". Трябваше да намеря подходи и знания с които да оцелявам без връзчици в нашата примитивна икономика. Оказва се, че за огромна част от евро-копейките политиката е просто последен отдушник на тяхното икономическо оцеляване. Нямат идея как се работи в екип още по-малко, какво значи целенасочен разговор. Нищо не споделят за спечелени лични битки и може би най-неприятното за мен, крият се зад анонимни профили. Защо изобщо си губят времето и нервите след като не осъзнават икономическите предимства от водене на изчерпателен разговор. Нагнетени с множество негативни емоции, елементарно разкриват лично нещастие и безвремие. Доста научих за тях, докато слушах емоционално блуждаене и елементарни разсъждения.
Нямам желание да се занимавам с тях, липсват основни знания за изслушване, разбиране и говорене. Но пък беше весело, осъзнах къде съм. Също така изглежда изповядвам работеща мотивация.
Политиката като проекция на икономически процеси и събития.
Ще продължа да правя мои дискусии с новите приятели, докато тези вероятно ще продължат с лутането по света. Естественият подбор вероятно ще продължи да ги държи в безвремие.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
