Защо политици като Тръмп и Путин оглупяха толкова много?
Рейгън за тарифите (митата):- Отначало въвеждането на тарифи изглежда патриотична стъпка - защита на американските стоки и на американските бизнеси;- и на първо времето това дори работи;- но след това започват проблемите;- вътрешните производители все повече и повече започват да разчитат на поддръжката на правителството;- а след това престават да се развиват, престават да влагат капитал в иновациите, намалява се конкуренцията;- по-нататък - повече: другите страни въвеждат свои тарифи, започват търговски войни;- тарифите стават все по-големи и по-големи, и всички те в крайна сметка се отразяват на цените, т.е. цените неудържимо растат;- а щом цените растат, то хората купуват все по-малко и по-малко, а икономиката започва да се съкращава;- а това значи, че хората започват да губят работата си: все повече и повече работни места вече не са нужни!Ето защо, казва Рейгън, ставайки президенд, аз няма да позволя тарифният протекционизъм да пречи на процъфтяването.Рейгън не е бил професор по икономика, даже редови икономист не е бил.И все пак той отлично разбира колко опасно е прякото регулиране на икономиката на държавата. (Което, прочее, при комунизма стигна до тотално регубиране-планиране от държавата на всичко, а то доведе до пълен блокаж да икономическото развитие, до страшна мизерия и до кошмарно разпадане на обществото!)Рейгън разбираше.Но от времената на Рейгън политиците изрядно оглупяха!(Чуйте как президентът Рейгън говори по темата, ползвайки ето този линк! )
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
