За масовия българин книгата, уви, е най-непотребното и тъпо нещо!
Един човек ми предложи да се свържем с опитен издател на книги евентуално да преиздаде някои мои книги; отвърнах му ето какво:Аз съм травмиран жестоко около издаването на книги. Години наред влагах собствени средства да ги издам, но повечето от книгите останаха непродадени (книжарите не ги щат понеже не съм медийна звезда и предполагат, че няма никой да си ги купи!). И аз загубих луди пари, а сега книгите ми стоят по складове и по мазета - техни читатели са мишките! Това е най-лошото, което може да сполети един автор. По тази причина вече повече нямам сили да се занимавам с издаване и продаване на книги.
Христо от Холандия ми каза, че могъл да ги сложи в Амазон и оттам да се купуват и четат, но това ми се вижда фикция.
Майната им на книгите! У нас книгата е най-непотребното и тъпо нещо, от гледната точка на масовия българин. (Мой братовчед подарява книги (религиозни!), а нашенците не само че не щат да ги вземат, ами и му се подиграват, смятат го за луд.) Мен също ме смятат за луд по причина на това, че съм написал 30-тина книги.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
