Защо да забравяме не е лошо?
Обычно считается, что, если в процессе выучивания ребенок что-то забыл - это плохо, отвлекся - плохо, перерыв сделал - тоже плохо, а если уснул - вообще кошмар. Это все неправда. Все эти перерывы - не просто не помехи для запоминания материала и обработки информации, а наоборот, помощь. Они дают возможность мозгу уложить, усвоить полученную информацию. Лучшее, что мы можем сделать, если нам что-то нужно срочно выучить прямо к завтрашнему дню, это прочитать прямо сейчас и быстро лечь спать. Основная работа мозга происходит в то время, когда мы спим.
Для того, чтобы информация попала в долговременную память, нужно время и определенные химические процессы, которые происходят как раз во сне. Постоянное напряжение от того, что вы что-то не успели, что-то не получилось, опять ошибки, ничего не выходит - это худшее, что вы можете себе причинить. Нельзя бояться ошибок. Чтобы учиться было легче, нужно осознать, что обучение идет всегда, а не только за письменным столом. Если человек просто сидит за письменным столом и делает вид, что он учится - ничего полезного не выйдет.
__________
Черниговская Т.В.
Статията на Черниговская Т.В. "Язык как интерфейс между сознанием и мозгом" в pdf-формат можете да си свалите по ето този линк: https://vk.com/wall-6827569_53035
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.


