Ако не сте безразлични, елате с нас!
Тази сутрин в 8.30 ч. неколцина активисти от нашата Общност на небезразличните граждани ще се съберем пред сградата на Общинския съвет в Пловдив та да представим на откриващата се сесия нашето искане "Альоша", паметникът на окупатора, прославящ комунистическата тирания, да бъде префасониран и да стане паметник на българския войник, воювал през Втората световна война за освобождението на Европа и за запазване на територията на България след войната. Всеки пловдивчанин, който иска да ни подкрепи и да покаже своето небезразличие, да заповяда да се присъедини към нашата група!"Альоша" в този си вид никога няма да бъде приет от всички пловдивчани, а ще предизвиква вечни раздори. (Коварният руски империализъм винаги е работил в тази посока: да сее раздори между българите с оглед България никога да не бъде силна - за да не засенчи Руската империя!) Помирение между враждуващите заради паметника на позора, срама и раздора "Альоша" пловдивчани и българи ще настъпи само когато на "Альоша" бъде кардинално сменена символиката и от причина на раздора той стане символ на помирението, съгласието, съединението, обединението на българите в името на силна, просперираща, демократична и европейска България!Елате с нас! Покажете, че не сте безразлични! Нека мирът и доброто у нас най-сетне заместят в сърцата ни враждата и злобата!От Общността на небезразличните граждани
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
