Нещо като опит за изповед на "спамъра и хейтъра Грънчаров"

Като чета, имам обичай онова, което особено силно ме е впечатлило, да си го подчертавам и дори да го записвам в отделна тетрадка (от младите си години имам много такива тетрадки, пълни с "крилати мисли", с афоризми, с цитати от велики философи, писатели и знаменити хора!); прочее, цял живот правя това, старая се да извадя и да запазя най-значимото, най-богатото по смисъл - за да мога да си го препрочитам когато имам настроение за това.Да, но дойде ерата на компютрите и на интернет. Аз вече не пиша по тетрадки, които сам да си ги чета - и които, евентуално, ще бъдат четени от моите близки, от моя син и от неговите деца след смъртта ми (ако не бъдат изхвърлени в контейнера за боклук!). От началото на този наш тъй модерен век аз вече всяка сутрин пиша въпросните безценни мисли не по тетрадки, а в блога си, по-късно на страницата си във фейсбук, телеграм и къде ли не още. По тази причина всички социални мрежи са ме квалифицирали като "спамър", като досадник, който тормози хората да мислят, като тъпанар, който си прави пиар с чужди мисли и пр. (Е, аз имам и доста мои собствени мисли, които пиша и разпространявам навсякъде, но това вече е хептен нетърпимо, това пък се възприема като свидетелство за моите мании да се мисля за специален, за умен, за философ, за велик и пр.; по тази причина съм и доста обилно оплют, разбира се, а сериозните и важни хора по тази причина се преструват, че не ме забелязват!)Здраве да е де, аз докато съм жив ще си остана все същия и ще продължа да правя това, което съм правил цял живот: да помагам на хората да разберат ония простички истини, които аз или някой друг човек е разбрал и които, по моя преценка, са важни и нужни на човеците. Аз, иначе казано, съм си един учител и докато дишам ще си върша работата.Но ето какво забелязвам напоследък, при това трябва да добавя, че аз съм много активен, доста чета, пиша, коментирам и пр. (и затова съм спамър и дори непоносимо нагъл "хейтър!"):- Някои хора ми се карат, че моите споделяния в месинджър-групите рано сутрин ги будели, щото телефонът им издавал звук в тъй ранните доби; това било непоносима наглост от моя страна, развалял съм им бил най-сладкия сутрешен сън; трябвало като нормалните хора и аз да спя, а не да будя порядъчните хора по този толкова грозен начин;- Всички до един хора, сякаш са се наговорили, упорито мълчат, като пънове, никой не показва с нещичко, че е прочел някоя цитирана от мен чужда или моя мисъл, даже избягват да натискат бутона "Харесвам!", да не говорим пък за бутона "Сподели!", щото това, предполагам, ще накърни с нещо тяхната собствена величавост, знам ли защо така тъпо мълчат, все едно не са човеци, а дървета?!- В резултат аз съм все по-остракиран, все повече съм изолиран, предполагам, най-накрая ще стигна до положение само аз да чета това, което съм написал, което, както и да го погледнем, е доказателство, че българската народна душа продължава, както в древните прабългарски времена, да задушава всеотдайно ония, които я дразнят поради това, че са личности, опазил Бог, и правдолюбиви, и свободолюбиви (а най-хубавото и кардинално средство е да ги убием, но понеже векът ни е напреднал, ги убиваме чрез мълчание; неслучайно имаме и хубава поговорка: "Убий простака с мълчание!", очевидно в очите на тъй умния ни народ аз, разбира се, съм именно простак!);- Нито един от най-великите и звездни мои фейсбук-"приятели" (пък и приятели от реалния свят, мои състуденти, философи, сега вече велики писатели, професори и пр.) не благоволява да оцапа името си като признае, че ме познава, а пък, опази Боже, да влезе в диалог с мен, да коментира нещо, което съм написал, да каже, примерно, че ме познава, че е чел моя книга, че ме подкрепя в моето дело (да пази Господ, та това е същинсто кощунство и голема излагация!); даже когато аз влязох в десетилетен епичен конфликт и даже война с властващите в образУванието на тъй приказната страна Мутроландия мутро-комунисто-гербовашки калинки, всички тъй велики мои "приятели" усърдно мълчаха, траяха си, сакън да не се изложат, че ме познават, че знаят името ми; остракирането тогава беше пълно; тогава и медиите, телевизиите, които в предишни времена, ме канеха за участие в разни предавания, престанаха да ме канят (ако не броим покойния Милен Цветков и една журналистка от БНР, да не й казвам името, щот може да я подгонят!); за отбелязване е, че в ония знаменателни времена, в които аз водех тежки съдебни битки, мен ме подкрепяха най-обикновени хора, аутсайдери и маргинали като мен, нито един велик и звезден "инфлуенсър" не показа с нещо, че ме познава и подкрепя, няма да изброявам имена на "големци", някои в Европарламента, които ме знаят от години, които стриктно спазваха омертата и клеймото!- Откак пък всеки ден създаденият от мен Философски дискусионен клуб се събира и провежда разгорещени обсъждания, нито един велик инфлуенсър не благоволи да покаже, че ни е забелязал; напротив, всички хорово се преструват, че не ни забелязват, явно в техните очи сме толкова малки и незначителни, че е срамота да покажеш, че си забелязал "тия насекоми", дето се правят на интересни; за отбелязване е, че т.н. "прости хора" идват при нас, участват, спорят, но величията ни отбягват единодушно, сякаш сме болни от опасна заразна болест, нещо като проказа и пр.;- Самата демократична и реформаторска общност, към която ние идейно (не организационно) принадлежим, е крайно резервирана към моите инициативи и прави нужното изолацията, вакуума, в който пребиваваме, да продължава, сякън, да не изядем на някого "десерта", знам ли на какво се дължи този тъп страх?! Излишно е да казвам, че никой нема да се изложи да сподели нещо, което оценява като важно, не, всички до един продължават да се преструват, че нашата малка общност не съществува;- По причина на всичкото това каналът ПАРАЛЕЛ 42 има най-скромен брой абонати и крайно малко гледания, което означава, че самата наша тъй умна демократична и интелектуално издигната българска общност продължава да работи срещу своя собствен коренен интерес, страдайки от глупави мании за величие, за превъзходство, за гнусене от "простите", "незвездните", "обикновените" и пр., т.е. страдайки от някакъв крайно пошъл "аристократизъм".Толкова засега. Публикувам това без да съм го пречел и да съм установил дали е логически завършено, понеже някои хора вече се събудиха, обадиха ми се и ми развалиха настроението за мислене и за писане. Ще довърша този текст в друго, по-подходящо време.Приятни размисли и хубав ден!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.