Колко плаща безумният и оглупелият като отхвърля истината и се задоволява с лъжи и с простотии?
Няма никакво значение колко хора приемат истината и я следват, живеейки според нея. За истината не се гласува. Тия, дето се инатят да приемат истината щот са били съблазнени от лъжи, те ще платят цялата цена за безумието си. Защото е безумие и оглупяване да отхвърляш истината и да се задоволяваш с лъжи и с простотии. И за него се плаща. Тук няма милост и компромиси.
ФИЛОСОФЪТ ДИОГЕН
Диоген, роден в полиса Синоп през 4-ти век пр.н.е., е един от най-забележителните философи на древността. Спял, както е известно, в бъчва, живеел като куче, поради което неговата философска школа била наречена "киническа", от гръцката дума "кинос", именно куче. (Думата "циник" на латински иде оттам, от "киник".)
Известен е най-вече с това, че посред бял ден се разхождал сред хорското множество със запален фенер и повтарял: "Търся човека, не виждам човека, къде е човека?"; хората му се смеели и го мислели за луд.
Славата му стигнала до Александър Велики, който решил да го види. Надвесил се на лежащия на земята философ и го попитал какво иска да му даде. Диоген го погледнал и рекъл: "Искам да се отместиш защото ми засенчваш слънцето!". Александър, като чул това, отвърнал: "Ако не бях Александър, щях да искам да съм Диоген!".
Някакъв човек нарекъл Диоген куче и той най-спокойно се изпикал на крака му; оня идиот се разкрещял, Диоген му отвърнал: "А ти нима очакваше нещо друго да направи едно куче?".
Статуята на Диоген е издигната в района на терминала на входа на Синоп в Турция през 2006 г.
Когато хората встъпват в близко общуване помежду си, то тяхното поведение напомня бодливи свинчета, опитващи се да се сгреят в студената зимна нощ. На тях им е студено, те се притискат едно към друго, но колкото по-силно правят това, толкова повече се бодат едно друго със своите дълги игли. Принудени заради болката да се раздалечат, те отново се сближават заради студа и така цяла нощ.Артур Шопенхауер, «Афоризми за житейската мъдрост»
Желанието да не се навираш в работите на другите съставлява осемдесет процента от човешката мъдрост.Роберт Хайнлайн, «Чужд в страната на чуждите»
Човек трябва поне веднъж в живота си да се окаже в черна като катран пустиня та физически да изпита самота, нека даже при това и да се задъхва от скука. Та да почувстваш какво е това да зависиш изключително от самия себе си и в края на краищата да познаеш своята същност, придобивайки сила, по-рано съвсем непозната.Джек Керуак, «Самотният странник»
Всичко преминава - спомените за думи на любов, за целувки, за най-горещи прегръдки; но никога не се забравя съприкосновението на две души, които са се срещнали веднъж и са познали една друга в тълпата от безчувствени марионетки.Ромен Ролан, «Жан-Кристоф»
Вниманието към дреболиите е важен принцип на живота.Древните философи вярвали, че обръщането на внимание на дреболиите (детайлите) е много важно, дори когато става въпрос за най-простите неща. Намирам у Аристотел ето какво изказване: „По-добре е да се справиш съвършено с малка част от задачата, отколкото да се справиш зле с десет пъти по-голямото.“ А за мъдрия Конфуций казват, че никога не сядал на криво поставена рогозка.А как е сега? Изглежда самото време се ускорява и на нас не ни остава време за дреболии. Но ето какво пише Делия Стайнберг Гузман в книгата си „Философията като начин на живот“: „Бъди внимателен към детайлите, не ги пренебрегвай поради привидната им незначителност и защото те остават незабелязани от другите. Уважавай малките неща, скрити в кътчетата на времето и пространството, та те ни стават невидими помощници в големите неща."
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
