Свещ под звездния купол

 

 

Посветено на барда Красимир Йорданов

 

Приглушена светлина. След нея бавно настъпва сумрак докато очите се подготвят. В душата пълзи очакване… за наслада, за трепет, за нирвана. Едно примигване и си готов. Отпускаш се назад и вдигаш поглед към небето. Въртят се съзвездията пред очите ти, движат се бавно, чертаят магични фигури, а някъде отзад се стрелва падаща звезда. Опашката ѝ угасва точно до Плеядите и веднага от другата страна на купола се ражда нова, танцува неуморно в такт с музиката и хоп ...