Как и защо станах носител на тъй благородната титла "народен професор"?
Как и защо станах носител на тъй благородната титла "народен професор"? - може да се разбере от този кратък мой сутрешен диалог с един дежурен интернетен мерзавец, подвизаващ се, разбира се, зад лъжлив профил:
Павел Чертовенски: Ангел Грънчаров Проецираш, таваришч. 🙂 Толкова много си ли комплексиран от това, че са закрили катедрата по марксизъм и не си могъл да станеш "до цент" и професор по марксистка философия? 🙂
Ангел Грънчаров: Павел Чертовенски Проециращият си ти (откак те научих на тази дума, тя не слиза от устата ти!). За мен такива глупости като доцентски и професорски звания не значат нищо, напротив, те компрометират носителите им; щото днес са професори Митю Гестапото и други такива, само дето Митю Пищова още не е сетил да стане доцент или професор, но щом се сети, веднага ке стане! 🙂
Знаеш добре, че ако бях искал, щях да съм отдавна професор, прочее, много некадърници от състудентите ми отдавна са такива. (Разбира се, има и свестни хора професори, но бюрократичната професорска система у нас, както и да го погледнем, си е мафиотска, дори и научните общности у нас са мафии, погледнете БАН що е!). Прочее, мен хората ме наричат "професоре", тъй че аз съм един вид "народен професор", което е значително по-истинско нещо от казионно-мафиотските титли. 🙂
Питам се ти дори и това ли не разбра, след като толкова пъти сме разговаряли с теб (когато се беше принизил да ми бъдеш нещо като сътрудник и дори водеше предаването ми по ПОтв!), или просто реши да плюеш всичко, което кажа, без да се усещаш какви глупости дърдориш и как жестоко се излагаш?! 🙁
А иначе по заслугите си аз, освен носител на тъй благородната титла "народен професор", съм и, тъй да се рече, поне 10 пъти професор, щото у нас се става, както знаеш, доцент и професор с една-единствена книга, а аз съм написал и издал към 30 книги!
(Казвам това, за да получиш нервни тикове, белким се уплашиш малко и почнеш лека-полека да си връщаш разсъдъко...)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
