Една година приказки за превод
Засичам една промяна в преводаческото си изживяване, която ме радва и притеснява. Докато в началото преди десетина години процесът беше повече интуитивен, сега е далеч по-съзнателен. Забелязвам в себе си значително по-силна чувствителност към множеството налични казуси и множеството възможни решения за всеки от тях. Все повече мъдря.
Това осъзнато колебание беше особено интензивно, докато превеждах „Трите тела“ на Лиу Цъсин, където се налагаше да взимам решения от какъв ли не тип. Не знам дали заради натрупването на опит през последното десетилетие или заради предизвикателствата на конкретната книга, но постоянно си давах сметка за преводаческите следи, които оставям в текста, направени въз основа на (ест)етически съображения или просто на принципа онче-бонче, така или иначе винаги нещо мое, нещо, което съм обмислил и предпочел.
Цялата тази разправия ми се стори много интересна, затова реших да изкарам преводаческите си механизми наяве. След като „Трите тела“ излезе, една нощ седнах пред компа, изплямпах си преживяванията, поне някаква осъзната част от тях, и ги пуснах за слушане.
Получи се любопитно и реших, че си струва това говорене да се поддържа, така ми хрумна да направя поредица от разговори с преводачи от всякакви езици, в които да разглеждаме работата им в детайли. Нарекох я „Бележка под линия“. Представям си, че тя би могла да засили разбирането за същността на преводаческата дейност сред читателите и да послужи като платформа за обмен на съображения и решения сред преводачите.
Година по-късно предаването вече има четиринайсет епизода, които бяха голям купон за измисляне, организиране и записване.
Десет епизода в основната линия за разговори с преводачи за техни книги:
🇩🇰 Мария Змийчарова за „Ние, удавниците“ на Карстен Йенсен
🇭🇷 Русанка Ляпова за „Майната им на хилядата динара“ на Борис Дежулович
🇵🇱 Катерина Кокинова за „Космос“ на Витолд Гомбрович
🇦🇷 Лиляна Табакова за „Бестиарий“ на Хулио Кортасар
🇫🇷 Владимир Сунгарски за „Седмата функция на езика“ на Лоран Бине
🇰🇷 Цветомира Векова за „Вегетарианката“ на Хан Канг
🇷🇺 Даря Хараланова за „Спомени за бъдещето“ на Сигизмунд Кржижановски
🇺🇸 Виолета Чушкова за „Дюн“ на Франк Хърбърт
🇳🇴 Стела Джелепова за „Трилогия“ на Юн Фосе
🇩🇪 Любомир Илиев за „Фауст“ на Йохан Волфганг Гьоте
Два епизода в поредицата „Сто чадъра“ за тематични разговори:
• Превод и предговор с Клео Протохристова
• Превод и рецепция с Борис Минков
Два епизода в поредицата „Смотаният мостаджия“, в която говоря за собствените си преводи:
• За „Трите тела“ на Лиу Цъсин
• За „Живи“ на Ю Хуа
Надявам се, че тези разговори подхранват и необходимото критично отношение към преводната литература.
Добре дошла е всякаква обратна връзка с положителни и отрицателни мнения за досегашните епизоди и предложения за бъдещите.
Това осъзнато колебание беше особено интензивно, докато превеждах „Трите тела“ на Лиу Цъсин, където се налагаше да взимам решения от какъв ли не тип. Не знам дали заради натрупването на опит през последното десетилетие или заради предизвикателствата на конкретната книга, но постоянно си давах сметка за преводаческите следи, които оставям в текста, направени въз основа на (ест)етически съображения или просто на принципа онче-бонче, така или иначе винаги нещо мое, нещо, което съм обмислил и предпочел.
Цялата тази разправия ми се стори много интересна, затова реших да изкарам преводаческите си механизми наяве. След като „Трите тела“ излезе, една нощ седнах пред компа, изплямпах си преживяванията, поне някаква осъзната част от тях, и ги пуснах за слушане.
Получи се любопитно и реших, че си струва това говорене да се поддържа, така ми хрумна да направя поредица от разговори с преводачи от всякакви езици, в които да разглеждаме работата им в детайли. Нарекох я „Бележка под линия“. Представям си, че тя би могла да засили разбирането за същността на преводаческата дейност сред читателите и да послужи като платформа за обмен на съображения и решения сред преводачите.
Година по-късно предаването вече има четиринайсет епизода, които бяха голям купон за измисляне, организиране и записване.
Десет епизода в основната линия за разговори с преводачи за техни книги:
🇩🇰 Мария Змийчарова за „Ние, удавниците“ на Карстен Йенсен
🇭🇷 Русанка Ляпова за „Майната им на хилядата динара“ на Борис Дежулович
🇵🇱 Катерина Кокинова за „Космос“ на Витолд Гомбрович
🇦🇷 Лиляна Табакова за „Бестиарий“ на Хулио Кортасар
🇫🇷 Владимир Сунгарски за „Седмата функция на езика“ на Лоран Бине
🇰🇷 Цветомира Векова за „Вегетарианката“ на Хан Канг
🇷🇺 Даря Хараланова за „Спомени за бъдещето“ на Сигизмунд Кржижановски
🇺🇸 Виолета Чушкова за „Дюн“ на Франк Хърбърт
🇳🇴 Стела Джелепова за „Трилогия“ на Юн Фосе
🇩🇪 Любомир Илиев за „Фауст“ на Йохан Волфганг Гьоте
Два епизода в поредицата „Сто чадъра“ за тематични разговори:
• Превод и предговор с Клео Протохристова
• Превод и рецепция с Борис Минков
Два епизода в поредицата „Смотаният мостаджия“, в която говоря за собствените си преводи:
• За „Трите тела“ на Лиу Цъсин
• За „Живи“ на Ю Хуа
Надявам се, че тези разговори подхранват и необходимото критично отношение към преводната литература.
Добре дошла е всякаква обратна връзка с положителни и отрицателни мнения за досегашните епизоди и предложения за бъдещите.
Published on September 14, 2021 14:53
No comments have been added yet.


