И свети

Всичко почва и свършва по познатия начин.

Все по-къси отсечки любовта начертава.

Знам защо ще се смеем. Знам кога ще заплача.

А вкуса на тъгата и насън разпознавам.

И соления мирис, и взрива на кибрита.

И умората сива. И утехата бяла.

Все по-остър дъхът. По-безсмислени дните.

Любовта се изкачва по звънтяща спирала.

Изтънява. Топи се. Изразходва се бързо.

Като прах се изронва по лица и предмети.

Става лъч светлина. Щом проблесне, ни свързва.

И не свети. И свети. И не свети. И свети.