Тя свали очилата

Тя свали очилата

и започна да плаче

по такъв непохватен

и безпомощен начин,

сякаш никой край нея

вече не съществува,

само слънцето тлее,

само влакът пътува.

Нито звук. Без да пречи.

Без да се извинява.

Тя е тук, но далече

нещо я наболява.

Явно нещо й има.

Или нещо с децата.

Или не е любима.

Слага си очилата,

в ъгъла на купето,

мисли, плаче, сънува,

и си ближе сърцето,

и сама се лекува.