Живот между световете

Живот между световете by Марин Троянов

My rating: 3 of 5 stars


Тази книга е доказателство как житието на един хидроинженер може (а в общия случай – и трябва!) да бъде много по-интересно и поучително от житието на произволна знаменитост от областта на спорта и развлеченията. Стига, когато му е било времето – в разцвета на силите си и отговорен за младо семейство, да е направил крачката, която малко негови връстници биха направили. Да прекоси една граница (конкретно – Желязната заведа, но в метафоричен план може да е всякаква друга) изгаряйки моста зад себе си.

Минава през бежански лагери в Италия и Германия, докато не доказва себе си професионално и не намира поле за действие и развитие в Кения. Където остава достатъчно дълго, за да проследи накъде се развива икономически и обществено един от най-сложните и объркани примери на пост-колониална нация в Африка. Не непременно към добро или зло. И където вече съм намерил (от разказите му) първите си допирни точки с него предвид моя личен инженерски професионален път в един друг сложен и объркан пример нация (на дъгата!) на същия континент четвърт век по-късно. С тази (огромна!) разлика, че на моето поколение не се налагаше да гори мостове, за да преживее света от различна в географски, политически и културен смисъл перспектива. И, неподвластно на криворазбран патриотизъм, да стигне до същите изводи и обобщения за превъзходството на толерантността към другия над предразсъдъците. Която толерантност обаче не идва сама по себе си, а се постига с целенасочени усилия да разбереш другия, да научиш възможно най-много за него, включително „откъде идва“.

Забавно е, че аз, самият, за по-лесно ползвам тук един английски идиом, опитващ се да покрие с две думи цялата вселена на произход на личност и мнение. А, като чета книгата, се подсмихвам, че текстът не е прочистен от механично привнесени от чужд език неблагозвучия на български. Като че ли не е минала през изобщо през редактор. Например “слъмс“, което даже не е направен опит да бъде побългарено граматически от английското slums, нежели да бъде преведено. Любимо ми е „полска работа“ за работа на терен (field work, англ.). На дипломиран инженер, а не на студент на лятна текезесарска бригада! Друг зает от англоезичния свят коментар би бил, че да бъда читател на Трояновите есета, е като да стоя сред хора, а не - сред паството - на проповед. Толкова сме единодушни в оценките си.

Като дете в семейство, „засегнато от мероприятията на народната власт“, все е търсел начин да примири непримиримите светогледи на училището и дома. С годините животът му преминава и в градежи на човешки убежища сред хаоса на разпадналата се на парчета Югославия; пътешествия по всички континенти, най-често съпътстващи професионална конферентна дейност; спорадични завръщания в родината (след вдигането на завесата). Пътят му се пресича с Уилфред Тесигер, Тур Хейердал и Хари Белафонте. В рамките на един цял професионален живот наблюдава как се променят не само отделно взети места в Африка и на Балканите, а и общественото мнение и разбирания на глобално ниво. Които не само Тур Хейердал водят до разочарование. В един ключов момент попада в конфронтация с надъхани (да не кажа – кресливи) млади хора, убедени, че предметът на работата му – да строи водохранилища за добруването на хората – е ни повече, ни по-малко убийство на планетата. В друг момент го взимат на работа в радващата се на авторитет като рационална и практична държава Германия заради правилна … зодия.

И последно намигване – туристическото пристанище в Кейптаун се казва Виктория и Алфред, а не Виктория и Албърт. Единият ѝ е син, другият – мъж.



View all my reviews