Убийството на Маргарет Тачър

Убийството на Маргарет Тачър by Hilary Mantel

My rating: 3 of 5 stars



**spoiler alert**

Тази книга с разкази ми отвори очите за неподозирани виждания за света и психологически настроения. Би било елементарно да ги отпиша просто като женски или момичешки. Макар че във всеки момчешки разказ, когато две деца следят през живия плет тайнствена съседска къща за нещо живо, но безформено (с форма на запетайка, по-точно), бутано по верандата в инвалидна количка, кулминацията би била разкритието какво има в количката и каква точно е деформацията. А не дали едно от децата ще загуби разсъдъка си от немотия и липса на човещина в собственото си семейство преди да навърши 18. Това са разкази – не с неочакван край, а с неочаквана психологическа кулминация. Която, ако не си настроен на емоционалната честота на авторката, можеш много лесно да пропуснеш. Като например в първия разказ, в който в Саудитска Арабия в началото на 1980-те на някаква британска експатриатка ѝ досажда у тях един пакистанец, който първоначално намира у нейното западно свободомислие единствен възможен достъп за елементарно съдействие. Само такава жена изобщо би му отворила вратата в нужда. В конкретния случай – за телефон. А после му става навик да се нуждае от телефон. Оказва се, че решението на жената след 30 страници текст да помоли мъжа си да го разкара вместо нея било психологическата кулминация. Тя била слязла (или - качила - в зависимост от гледната точка) на нивото на съседките си саудитки, губейки западняшкото си свободомислие. В друг разказ е изписан бидон мастило с подробности около някаква история за литературно четене в негостоприемен квартал, която те (ме!) подвежда за някакво хорър развитие с интелектуален привкус, пък неочакваната развръзка е около един (два по-точно) бакшиша от по 20 лири, дадени от съжаление за (женски!) недъзи, нежели за заслуги. Единственият плах и не особено успешен опит за неочакван край в класическия смисъл е направен в разказа за зимната почивка (по вкуса на мразещия детска глъч мъж в семейството) на гръцки остров, когато от летището до хотела ги кара мълчалив мустакат джигит с цигара. В други разкази се говори за изневяра, анорексия, сестринска ревност, търсене на душевен мир в лесбийска връзка. А във финалния и същевременно – заглавен – разказ за въображаем атентат срещу Маргарет Тачър от ирландски четник в охолен квартал на Уиндзър това, което според мене е важното, е вечният психологически проблем на „поробените“ народи дали робството е реално или просто оправдание за пропиване и самосъжаление с изблици на насилие. Че на Мантел самата Тачър не ѝ е любимка, е станало ясно още от саудитския разказ, а терзанията на неволната домакиня на атентатора, които биха я докарали до някаква форма на буржоазен яташки катарзис, за мене остават напълно безразлични.



View all my reviews