От РУО-Пловдив ми изпратиха писъмце, преизпълнено с потресаващ цинизъм и с покъртително нагло презрение

От РУО-Пловдив ми изпратиха писъмце, преизпълнено с неприкрит цинизъм и с арогантно презрение...
С него искат да ми (по)кажат, че изобщо за нищо не им пука - защото при толкова заспал народ тяхната безконтролна власт може да си прави каквото й скимне.
Отново РУО-Пловдив се провали зашеметяващо на пределно елементарния тест, който им направих.
Защо се чудите, че огромната част от учениците, завършващи 12 клас били немислещи, невъзпитани, неумеещи дори да четат, да пишат и да разбират смисъла на прочетеното, та ето, дори и висшите образователни началства са още по-зле от тях във всички тия отношения!
Ако ученик ми отговори по толкова тъп начин на въпрос, не заслужава да му се пише не двойка, не единица, не нула, ами... -222 му е малко като справедлива оценка.
Даже на разговор между неми, слепи и глухи не може да се уподоби нашия многогодишен "диалог" с тия напълно самозабравили се образователни началства. Те мен ме опраскаха, уволниха ме от тъй бляскавата си система, в която се чувстват така уютно, но кои всъщност са за уволнение - какво ще кажете вие, драги тъй търпеливи граждани-данъкоплатци?!
Как вие оценявате това тъй лаконично, но за сметка на това така многозначително писъмце?

ЗАБЕЛЕЖКА: За да вникнете в смисъла на случилото се ви припомням текста на моето отворено писмо, "отговор" на което е публикуваното горно писъмце-шедьовър на нищонеказването, ето, маля, сравнявайте:

Поредният ми благотворителен открит урок за самозабравили се властници в пловдивското образование
Дали пък не следва да поставя и такъв един въпрос (напълно логичен в светлината на сравнението на двата текста, т.е. не е ли логично да се запитаме най-напред за това?): на коя по-точно планета живеят властващите пловдивски началства в образованието, на Марс, на Юпитер или са по-скоро на Луната?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...