Пестник да е, аванта е щом е от великата Русия - където имат правото да бият жените и децата си съвсем законно!

Из: Японските джендъри не искат да си бият децата , ИВО ИНДЖЕВ
Парламентът на изостаналата (във всяко отношение спрямо България) Япония се загрижил за правата на децата. Меките китки в него гласували твърдо за законопроект, който отнема правото на родителите и настойниците да си пердашат децата, които са тяхна изконна домашна собственост.
Има нещо истанбулско и конвенционално в това грозно посегателство над родителските права. Не истанбулско, направо си е турско и еничарско друг да ти възпитава децата като ти ги отнема от юмруците.
Как ще се чувстват благодарни порасналите деца, че са станали хора благодарение на пердаха в семейството? Култивираната сред подрастващите благодарност, както знаем от собствен опит с дължимата вечна признателност към родителите на българската нация (макар и чрез окупация), е най-голямото престъпление у нас. Японците не могат да оценят тази ценност с “освободители” като американците, с които нито език, нито православие ги свързва.
Къде са им на японците защитниците на родителската свобода да си възпитават децата както си искат? Нямат ли си традиции, воеводи, попове и опозиционни леви десничари да протестират и да спрат това еврогейско влияние с плам, подобаващ на страната, в която слънцето не залязва (и живее в Кремъл)?
Нямат ли си в Япония премиер – слънце с вид на сумист, който да нареди на сума ти свои сумистчета да се предадат на парламентарния тепих и да се отметнат от соросоидните хватки в защита на слабите (жени и деца), които първоначално са подкрепили пак по волята на Сумиста? ...
... Даже искаме още от същото. Не се стряскаме от никакъв Чернобил, особено от сериала на HBO, щото е правен от краварите. Ние на тези говеда няма да им се дадем така лесно. Не пасем трева. Искаме си руската ядрена енергетика на всяка цена. Шамар да е, аванта е, щом е от Русия. И нови монументи на монументалната ни благодарност ще издигнем. Ще напишем на тях със златни букви: “На съветската енергетика отровителка, от благодарния български урод”.
Ще си шамарим дечурлигата. Това си е наша (право)славна, славянска традиция. Не могат да ни служат за пример, нито да ни стигнат ония в страната, в която слънцето им непрекъснато залязва. Ами да им залязва, като са се заврели в г..а на географията, където слънце не грее. Не случайно императорът им абдикира тия дни – точно както и парламентът им абдикира сега от традицията на трудоемката родителска грижа децата да бъдат бити за тяхно добро и за доброто на Родината им.
България на три морета, три ракии и на “Три танкиста, три весёлых друга”!
П.С. На фона на нашите безспорни успехи във възпитанието на децата има и една лоша новина по горната тема: Япония е световен шампион по здравословен начин на живот и дълголетие – сред 86 години живее един японец. Онези от нас, които доживеят, ще има да гледат още дълго как се “мъчат” японските джендъри… (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...