Какво от това, че много от учениците затъпяват в училище?!

Из: Част от зрелостниците на матурата – четат, пишат, но не разбират. Но драма няма!
МОН: Част от тях са функционално неграмотни
Резултатите от матурите показват, че част от зрелостните са функционално неграмотни - могат да четат и да пишат, но трудно разбират какво им се казва. Това каза директорът на Дирекция "Съдържание на предучилищносто и училищносто образование" към МОН Евгения Констатинова пред Агенция Фокус.
Повод за думите й станаха ниските резултати на 12-класниците на матурата по Български език и литература. Средната оценка, обявена от образователното министерство, е 4,06, което е понижение сравнение с миналата година. Оказа се, че най-големи затруднения срещат абитуриентите при разбирането и създаването на текст - цели 6% просто са преписали текста, предложен на матурата от творбата на Елин Пелин "Косачи".
... Според нея, целта на училището и на тези задачи не е учениците да научат някаква литературна интерпретация и да я възпроизведат, а да се научат на собствено мислене и тълкуване.
"Често в обществото се говори: "Учениците са неграмотни". За съжаление, част от това общество разбират това, че те не могат да пишат и да четат, не познават буквите. Далеч повече стои зад това - те са неграмотни функционално", изтъкна Евгения Константинова. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.