Грамотността, любовта към истината и моралът на заетите в образователната система са на изчезване...

Получих от автора следния документ с право за публикуването му:

ДОМИНИСТЪРА НАМОНГР.СОФИЯ Ð”Ðž Ð˜ÐÐ–. В. ИЛИЕВА- ÐÐÐ§ÐÐ›ÐÐ˜Ðš НА Ð Ð˜Ðž – БУРГАС Ð”Ðž Ð””ОИТ”- БУРГАС

С И Г Н А Л
от Диан Георгиев Тодоров ЕГН ,живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл., вх., ет., тел.за вр.
относно: конкретни събития в български училища, застрашаващи българската книжовност и българския дух
Уважаеми дами и господа,
        Във връзка с изминалия официален празник 24-ти май и свързаните с него многобройни проведени мероприятия и събития, както и безброй постове в интернет-пространството, касаещи образователната система, впечатление ми направиха конкретни факти, които бих желал да представя на Вашето внимание, тъй като те предизвикаха в мен доста размисли.       Лошо впечатление прави, когато учители, които следва да са стожерите на книжовността, правят публикации в нета (напр. фейсбук), съдържащи недопустимите за грамотността частици „бе”, „ма” и т.н. и обръщайки се към адресата на поста си с умалителната форма на името му. Вероятно по този начин те целят да го унизят, принизявайки личността му и показвайки малозначителността на конкретното лице, към което е насочено това елементарно обръщение. Още по-лошо изглежда това изявление, съчетано с възклицателни частици, подсилващи внушението за малозначителност.         Тук, с цел да изляза от сферата на слуховете и да бъда конкретен, ще посоча за пример госпожа учителката Дида Димитрова от ОУ „Христо Ботев”, гр. Айтос, като приложено Ви представям снимка и диск от публикацията й в социалната мрежа. Други нейни колежки пък усилено обясняват на гражданите на град Айтос, че съм бил „изгонен” от системата. Тук ще отбележа, че изтичането на срока на незаконен срочен договор, на какъвто съм работил аз, не би могло да се приравни на изгонване, както очевидно много им се иска.Техни сподвижници са двама бивши полицаи (единият – участвал в кражби на коли), някои политически фигури от ДПС и ВМРО (сред тях и една немного грамотна „патриотка”), един господин, срещу когото в момента се води разследване за сексуален тормоз над малолетни момичета, служителки от отдел „Просвета” – гр. Айтос и обидените ми училищни директорки от Община Руен. Всички те имат своите основания за „любовта”, която изпитват към мен, но те не говорят в тяхна полза.                                         Ð—а щастие срещам и колеги, включително и от други градове, които оценяват усилията ми и приветстват стремежа ми за постигане на промени в образователната система, въпреки че те самите се страхуват да ме подкрепят открито, за да не бъдат светкавично уволнени. Наскоро моя колежка – преподавател от гр. Русе ме помоли да подам сигнал до местния Инспекторат по образование и Дирекция „Инспекция по труда”, тъй като и при тях бил налице проблем със срочни трудови договори на учители, а тя не се осмелявала да направи това с оглед негативните последици от сигнала. Опитах се да й обясня, че мълчейки не си помага никак, но явно страхът й от директора е надделял.Получих също и доста оплаквания от колеги, че положеният от тях извънреден труд на официалния празник 24-ти май няма да бъде заплатен. Допустима ли е подобна гавра с техния достоен труд именно на най-светлия за учителите празник?! Ще продължаваме ли да си затваряме очите пред подобни явления?Друго явление, което ми направи неприятно впечатление, са разветите чужди знамена в български училища, било то и като израз на признателност за дарителски кампании от чужди държави.За пример ще посоча училището ОУ „Христо Ботев”, гр.Айтос, където на видно място е поставен флагът на САЩ (видно от приложените фотоси).Лично аз не намирам това за допустимо явление в български образователни институции, особено когато то се прави непрекъснато, а не само в деня на откриването на съответния обект. Уважаеми дами и господа, с риск да Ви омръзна, отново поставям на Вашето внимание следните въпроси:1.     Допустимо ли е подобни преподаватели като гореспоменатите да образоват учениците? Етично ли е да публикуват постове с подобен език и какъв пример дават на своите ученици?
2.     Докога ще бъдат толерирани груби закононарушения спрямо трудовите права на учители с надеждата, че те ще бъдат премълчавани от страх?
3.     Необходимо ли е да демонстираме липсата на патриотизъм дори и в училищата ни посредством развятите чужди флагове? Не е ли родното училище най-важната институция, която ни възпитава в любов към страната ни, българщината, книжовността и родния език?
         За съжаление тези наболели проблеми, които в никакъв случай не смятам за малозначителни, не останаха на заден план дори около светлия празник на писмеността - 24-ти май, а те сериозно застрашават книжовността ни и святото дело на братята Кирил и Методий! Описаните явления ме карат да мисля, че писмеността, любовта към родното, както и моралът на заетите в образователната система, са на изчезване.Сблъсквайки се ежедневно с неграмотността и липсата на езикова култура и всякакви ценности у днешното поколение, вместо да ги критикуваме и упрекваме, че са такива, каквито са, би трябвало да се замислим сериозно какви учители са им преподавали, кои директори са били начело на техните училища, за да достигнат това ниво, което днес определяме като критично! Дали няма да се окаже, че друг е виновникът за цялостното състояние на образователната ни система.Желая да получа Вашите отговори на посочения от мен по-горе адрес за контакт. Надявам се, че Вие, отговорните органи и институции, също поддържате мнението ми, че следва да се предприемат спешни мерки за борба с липсата на книжовност, морал и етика в българското училище и у неговите стожери!

2019 г.                                                       Ð¡ уважение :   ......................гр. Бургас                                                                            /Д . Тодоров/

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...