Честит празник, стожери на духовността в потъващото в блатото на бездуховността свидно наше отечество!

24 май е. Аз съм учител, остракиран от варварската и противочовешка командно-административна система в образованието, която не търпи свободолюбието. Аз съм учител-дисидент, официално имам удостоверение за това. Системата, която доказано всеки ден нанася непоправими поражения на вашите деца, ме обяви за свой враг и за еретик. Аз наистина съм такъв. Имам голямата чест да браня духовността (истината, доброто, правото, достойнството...) във времена, в която те са поругани и потъпкани.
Не мога да честитя празника на духовността на ония, които безропотно служат на системата на бездуховността, на лъжата, на фалша, на имитацията, на менте-образованието, на менте-ценностите, на менте-човечността. Не мога да поздравя ония, които са прогизнали от лицемерие и от арогантност. С тях нямам нищо общо. С тях воювам всеки ден. Битката на истината, на духа с материализма и с лъжата е безжалостна - и безкомпромисна. Властолюбивите мижитурки на власт в образователната сфера, които всеки ден вредят на вашите деца и внуци, знаят добре, че нямат място в българското училище, но са се окопали в него само и единствено за това да бранят властта и привилегиите си. Те слугуват на своята корист - и ако трябва целият свят да отиде в погибел, те няма да помръднат от постовете и кабинетите си.
Честитя празника на скромните български учители, които стискат зъби и въпреки ужасните условия се мъчат да бъдат полезни на младите, на учениците си. Не мога обаче и на тях да простя, че заради оцеляването си всеки ден жертват своята духовна мисия! Това е непростимо предателство! Истинските учители всеки ден се борят за правата си, всеки ден практически се ползват от правата си! Истинският учител никога няма да хариже свободата си - и на никаква цена не е склонен да се продаде. Истинският учител е духовно същество, за което най-висшето е именно свободата. И истината. А се знае, че истината е онова, което ни прави свободни: само служенето на истината ни освобождава непрекъснато.
Честит празник, стожери на духовността в потъващото в блатото на бездуховността наше свидно отечество! Бъдете твърди, бъдете безкомпромисни! Бъдете личности, останете си достоен пример за своите възпитаници! И презирайте мижитурките, които ви тормозят всеки ден! Правете нужното тия въпросните жалки мижитурки на власт да си отидат на заслуженото място!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...