Истинските виновници за всичко сте именно вие!

Самозабравилите се управници в сферата на образованието в Пловдив подложиха един български учител на такива грозни гаври и издевателства, че го докараха в отчаянието му до мисълта да се самозапали в знак на протест в навечерието на празника на духовността 24 май! Това е чудовищно, не мога да разбера давате ли си сметка колко чудовищно е това, което тия мутризирани управници си позволиха да направят. Но знаете ли кое е по-чудовищно дори и от това?
По-чудовищното е, че хората у нас явно до такава степен са станали безчувствени, че ето, цяла седмица вече няма никаква гражданска или обществена реакция на новината, че един български учител е доведен до положението, че в отчаянието си е заявил, че в навечерието на 24 май в знак на протест срещу безобразията и беззаконията в образованието е готов да се самозапали! Ето това е истински чудовищното! Дори и най-близките ми приятели мълчат: нито една човешка реакция не достигна до мен в тия толкова съдбовни за мен дни!
И в този контекст възниква логичният въпрос: ами ако аз наистина се самозапаля то дали и тогава зомбираният, умрелият в духовно отношение, безчувственият народ изобщо ще се развълнува поне малко?! Едва ли, дори и такъв страшен акт едва ли ще го извади от пагубното безразличие! Ами следващият въпрос в този кошмарен контекст е следният: ами заслужава ли такъв един народ, съставен предимно от духовни мъртъвци, такава една жертва от моя страна?
Самоубийството е бунт на човека срещу самия Бог, той е тотално нарушение на онтологичния порядък в живота и света. Аз не мога да се реша на този така страшен грях. Принципно съм против такива екстремни изяви на отчаяние или на протест. Но въпреки това съм готов да стигна до самия край - аз съм учител и се чувствам длъжен да изнеса един толкова тежък урок на заспалото, на пребиваващото в ужасен ступор общество. Аз съм учител по философия, това да изнасям уроци, в това число и нравствени, е мой дълг, то е част от моята духовна мисия, приета съвсем съзнателно, на която съм служил през целия си живот. Имам чувството, че самият Бог ще ме разбере и дори ще ми прости ако безжалостното и безчовечно, тотално бездуховно общество МЕ ПРИНУДИ да стигна до такава една наистина крайна мярка - каквато е самоубийството чрез самозапалване. Всъщност ще се окаже, че не аз, а ВИЕ сте тези, които ще драснете клечката кибрит и ще ме запалите. Да, ВИЕ, а не някой друг, ще е виновен за такава една смърт! Защо ли?! И питате защо?
Ще ви кажа и това, макар че е срамно, че се прествувате, че не знаете. Вие сте виновни защото ако вие като човеци и като граждани бяхте на мястото си, т.е. ако вие в контекста на случващото се бяхте реагирали както подобава за човешки същества и за граждани, то тия самозабравили се и разпищолили се властници, които така се погавриха с мен, че ме доведоха да мисълта за самозапалване, изобщо нямаше дори и да посмеят да направят това, което ми причиниха! Сега разбрахте ли, че истинските виновници за всичко сте именно вие?!
Толкова! Приятна вечер ви желая! И приятни сънища също така ви желая! Блазе ви, че имате такива сърца, че дори и при греховете, които имате, можете да си спите сладко като това правят съвсем невинните младенци!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...