Решаване на логическа задача или обучение по истинско мислене по време на нощно дежурство

Колега-охранител, който е много млад (на 21 г. е и е студент по информатика), ми каза, че обича логическите задачи, затова аз, автор на учебник по логика, в който има много логически задачи ("Изкуството на мисълта" е заглавието на моя учебник), веднага му дадох следната задача, над която младежът ще се поти да решава решава цялата тази нощ, в която сме дежурни и двамата; ако имате време и настроение и вие можете да опитате да я решите, ето ви поставянето на задачата в първия коментар:
Веднъж при султана дошъл на посещение великият учен Ибн Сина, познат в Европа като Авицена. Султанът решил пред него да се похвали колко са умни съветниците му, той имал 10 съветника, наредил да ги извикат, те застанали в редица пред госта и султана. Пред всеки съветник султанът наредил да сложат по едно сандъче. Тогава султанът взел една торбичка и казал:
- В тази торбичка има много скъпоценни камъни, едните са изумруди (зелени на цвят), другите са рубини (червени). Аз ще бъркам в нея и ще вземам по един произволен камък, който слагам в сандъчето на всеки един от вас, но при това условие: всички ще виждат какъв е цвета на камъка, който слагам на другите, само този, в чието сандъче слагам камъка, ще бъде със завързани очи, и той няма да види какъв е цвета на неговия камък.
Султанът изпълнил казаното, сложил по указания начин по един камък в сандъчето и на десетте съветника и след това рекъл:
- Всеки един от вас, само размишлявайки, ще трябва с точност да открие цвета на камъка, който е в неговото сандъче. Помислете, аз след малко ще повикам тези от вас, които имат, примерно, рубин в сандъчето си, да направят крачка напред.
Султанът седнал доволен при прочутия си гост, изчакал известно време да помислят изпитваните и след това станал и рекъл:
- Ония, които имат в сандъчето си рубин, да направят крачка напред!
Никой от съветниците не помръднал. Султанът свъсил вежди, как е възможно тъй умните му съветници да не могат да решат толкова проста задача!? Изчакал още няколко минути и пак наредил същото, пак никой от съветниците не помръднал! Султанът вече сериозно се обезпокоил, но с надежда трети път извикал имащите рубин да излязат напред, пак нищо! Тогава султанът се ядосал и почнал да крещи:
- Аз мислех, че имам умни съветници, а вие ме изложихте пред госта! Не е чудно, сигурно и съветите ви за управлението на държавата са негодни щом сте такива брадати козли! Вай, вай, какво да ви правя сега!?
Гостът в този момент рекъл:
- Ваше Величество, дайте им още малко време, дайте им още един шанс, нека да помислят още малко и пак ги повикайте.Султанът се съгласил. След малко, едва на четвъртото повикване, четирима от съветниците направили крачка напред. Отворили сандъчетата, там наистина имало рубини! Отворили сандъчетата на другите, там имало изумруди.
Султанът вече бил доволен, съветниците му не се изложили.
Как са решили задачата? Как всеки от тях разсъждавал за да определи с пълна точност какъв е цветът на неговия камък? Поставете се на тяхното място и разсъждавайте логично (разумно) като тях.
Приятно мислене! :-)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.