Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!

Ще разкажа една малка история - с надежда да разсея едно недоразумение. Защото в блога ми бях обвинен, че съм бил станал нещо като паразит... бидейки по принуда продължително безработен съм се бил превърнал в човек-паразит. А такива неща, простете, не са ми безразлични. Все пак съм учител, пък макар и остракиран от тъй бляскавата ни система на образование, на която, моля ви се, единствен аз й се оказах проблемът; сега, като ме изгониха окончателно (?!), системата хептен ще процъфти, така ли?!
Бил съм паразит, щото съм стоял без работа и съм се надявал някои хора, от съжаление, от добро сърце да ми подхвърлят волни пожертвувания. И ето, лека-полека съм се бил превърнал в паразит. Вярно, аз през цялото време си търсех работа и щом намерих, започнах, първо като хоноруван лектор със "заплата" от 100-тина лева, после, като осъзнах, че така не може да се живее, се принудих да почна работа като нощен пазач, с минималната за страната заплата. Но ето сега историята из моя тъй паразитен начин на живот, която ще хвърли светлина върху самата теза за моя хипотетичен паразитизъм.
Между другото, аз се скъсвам от работа: пиша обръщения, предлагам на институциите разни идеи и инициативи за реформиране и оздравяване на отношенията в училищните общности, сам върша работа комай колкото цялото Министерство на образованието, кажи-речи самият аз съм се превърнал вече в институция, в Министерство, пиша книги, изследвам разни неща, водя (без пари, про боно) две телевизионни предавания, чета, мисля, абе върша си работата като философ и дори като учител, щото постоянно (пък макар и предимно онлайн) поставям всякакви казуси, провеждам разни открити уроци по свобода, по гражданска смелост и достойнство, по възпитание, по морал; да де, ама всичките тия неща, цялата тази моя активност се оценява от масовия български еснафин като... "мързелуване", по причина на това, че он, този масов български простак, съвсем не разбира що е това свобода, що е това интелектуален, духовен живот, какво представлява живота на интелектуалеца на свободна практика, не, за него очевидно щом някой не прави парички, значи той не прави нищо!? И ето, така се роди легендата за моето пословично паразитиране, която бива разпространявана усърдно от хора, които нищо смислено или добро цял живот не са направили, а само са паразитирали, т.е. истински паразити ме възпроизведоха мен самия, неуморния труженик, в сан на най-голям паразит. Но така става у нас, нали, крадецът вика "Дръжте крадеца!", така е било от незапомнени времена, така е и сега.
Та ето сега примера, който искам да дам, която ще внесе допълнителен щрих към моето "паразитиране". Преди време, малко преди Рождество Христово, отчаян от това, че и двата компютъра, които ползвам (единият е хептен стар и е на село, в Долна баня, той почти замря, горкият!) са прекалено бавни и не мога да си върша работата (лаптопът ми пък изгоря, другото малко лаптопче го подарих на един мой приятел, човек с увреждания, който ми се оплака, че няма възможност да ползва компютър, дадох му го, щото прецених, че на него ще е по-нужен), та значи една сутрин, като чаках компютъра да зареди една страница (той я зарежда близо 10 минути когато е бързо състояние, когато е по-"чевръст"!), ми хрумна идеята да помоля приятелите си във фейсбук, ако някой има излишен стар компютър или лаптоп, да ми го даде, щом не му трябва, хем да направи една добрина, хем да се отърве от непотребната вещ. И ето сега какво стана, от тази история аз явно съм затвърдил усещането, че съм станал паразит, разбира се, има всякакви хора, а завистчиите и зложелателите у нас, чини ми се, са най-много.
На обръщението ми отговориха всъщност само двама човека, единият от които, като разбра, че вече има друг отзовал се, млъкна и потъна в "Гори Тилилейски"; а другият човек, всъщност една дама, ми заяви, че може да ми подари един свой лаптоп, почти нов, съвсем неизползван, който вече не й бил нужен; това биде разбрано от много хора, някои от които, предполагам, ми завидяха на "невероятния късмет", да, дотам ми завидяха, че май... урочасаха и развалиха цялата работа, щото произлезе следната почти невероятна история, която искам сега да ви разкажа.
Аз, разбира се, благодарих и много се зарадвах на тъй щедрия подарък - и на късмета си! (Имах си една такава мечта, да имам едно лаптопче, на което да си пиша текстовете, ето, сбъдна ми се сякаш мечтата, бях невероятно щастлив!) И ето сега какво стана когато се намесиха злите бесовски сили на завистчиите, щото, предполагам, и завистчиите са изпитвали съответните силни емоции когато разбраха, че една щедра дама ще ми подари цял съвсем нов лаптоп, който й бил ненужен!
Изпрати ми лаптопа тази госпожа (та е от Варна, няма да й казвам името, ще разберете сами по-късно защо го правя) като ми каза само, че на този нов лаптоп били загубили зарядното, трябвало само да си купя едно зарядно. Лаптопът ми беше доставен от куриерската фирма, беше изключително хубав, таман като моята сбъдната мечта, много се зарадвах! (Да, ама той не... тръгна, не проработи, стоеше си неподвижен сякаш е мъртъв!) А и марката му беше някаква странна, та зарядно му намерих доста трудно, е, от един магазин ме оскубаха яката, в цялата си бедност трябваше да намеря почти 50 лева за да си го набавя! Разгеле, най-после пристигна (пак с куриер) това зарядно, сложих го в невероятно нетърпение, да, ама не: лаптопът не помръдна, изобщо не проработи! Не и не. Чаках 24 часа да се зареди батерията, чаках 48 часа, не и не, той не проработи! Сърцето ми помръкна, егати лошия късмет: целият народ знае какъв щастливец съм, че ми подариха чисто нов лаптоп, а той, лаптопът, да не работи изобщо! Е, реших да го дам на ремонт, разбира се, той се оказа още в гаранция, госпожата, която ми го подари (тя, казах, е от Варна), като й съобщих новината, че лаптопът не работи, сякаш не ми повярва, оказа се, че не можа най-напред да намери документите, с които го е взела, слава Богу, в един момент ги намери и ми ги прати! И тогава почнаха едни митарства, които не са за разправяне!
Във фирмата, която е дала лаптопа (А 1), го взеха за гаранционен ремонт и ми казаха, че в срок до 1 месец ремонтът ще стане. Чаках цял месец. Не ми се обадиха като мина месеца, отидох в офиса, където оставих лаптопа, почнах да се разправям, оказа се, че фирмата, която ремонтирала, не била дала някакви документи, чаках още 10 дена, минаха и тия 10 дена, тогава се разбра, че лаптопът не можело да се поправи, но според договора можело да се избира, или да получа нов лаптоп от същия клас, или да бъдат върнати парите? Малее, какъв късмет, а, още по-нов лаптоп да получа, завиждате ли ми, приятели?! Невероятен късметлия съм де, няма що! Реших да поискам нов лаптоп, макар в съзнанието ми да се оформи вече казуса: добре де, имам ли аз това право, щот все пак не съм собственикът?! Дали собственицата от Варна няма да предпочете парите си?! Но приех, че щом ми е дарила лаптопа, значи е справедливо да получа този лаптоп, пък макар и нов, тя парите си вече ги е прежалила. Да, ама не: у нас всичко става по друг начин. Ето какво стана по-нататък.
От фирмата А 1 уж ми обещаха да доставят новия лаптоп, в един момент обаче едно друго момиче ми изтърси: а Вие имате ли писмено пълномощно от собственичката да получите лаптопа? Нямам, казах й аз. Е, трябва да поискате да ви направи такова и да ви го изпрати, рече умното момиче. Добре, хайде, холан, поисках пълномощното, госпожата от Варна го направи и ми го прати. Пак по куриерска фирма, пак дадох 5 лева за доставката. Зарадван занесох пълномощното и вече в съзнанието си рисувах картината на щастливия миг, в който ще разтворя в къщи миришещия на ново лаптоп и ще го пусна, а той ще заработи!!! Да, ама не, друго момиче от същия офис ми каза: а защо това пълномощно не е нотариално заверено?! Рекох й: ами защо не ми казахте, че трябва да е нотариално заверено? Ами не ви казахме, господине, щот то се подразбира, вие сам можете да си направите колкото и каквито си искате ненотариално заверени пълномощни! Вие мен за измамник ли ме вземате, млада госпожо? Не, но не ви е много чиста работата щом като нахалствате толкова да получите нов лаптоп! Омръзнахте ни вече, всеки ден идвате тук, досаден станахте на целия офис, ми каза тъй отраканото момиче! Абе постави ме на място, спор няма! Млъкнах! И какво да правя сега? Извикаха управителката, тя ми каза нещо друго: вие не можете да получите лаптопа щот не сте титуляр на тази сметка, трябва да го получи тази госпожа от Варна, чиято е сметката, съжалявам!
Е, какво да правя, пратих документите на въпросната дарителка от Варна. Тя да получи лаптопа. Имах крехката надежда, че като го получи, ще ми го изпрати. Да, ама мина време, тя си замълча. След това се оказа, че била предпочела да си получи парите, а аз останах с... (да не употребявам циничната дума!), останах някъде с към 60 лева разходи (за зарядното, което отиде нахалост с неработещия лаптоп и за разходите по разните изпращания на документи с куриерската фирма!).
Та така завърши историята с това "дарение". И тук възниква следния казус, знаете, аз съм заклет даскал, ще го поставя въпреки рисковете, този казус, чини ми се, има известен възпитателен смисъл, вярвам, ще се хареса и на госпожата от Варна, която между другото е писателка и може да й хареса казуса, знае ли се: чия е собствеността в случая на новия лаптоп (за сумата пари, отговаряща на цената му, не смея да питам!), след като предишния лаптоп (повредения) вече е бил дарен на друг човек, в случая на моя милост?! Иначе казано, въпросът на казуса може да звучи така: правилно ли постъпи дарителката на дарения лаптоп, след като човекът, на когото го подари, й уреди в крайна сметка връщането на парите за лаптопа - и при това влезе във въпросните разходи?! Всичко е о`кей, така ли, тя значи си прибра парите, а аз от цялата тази работа останах в разход, при цялата си бедност, с немалката за моите възможности сума от около 60 лева?!
Не го поставям този казус с подличката цел да изнудя дарителката да ми даде част от парите, които аз вложих де факто във връщането на парите за нейния лаптоп, не съм чак такъв гадняр, моля да не ме обиждате ако почнете да си мислите това. Аз поставям казуса с чиста възпитателна или морална, така да се каже, цел. Обичам да извеждам разните истории, които ми се случват в живота, до нивото на такива поучителни казуси, такъв съм, такъв ми е манталитета, казах, даскал съм, пък макар и бивш?! (Апропо, може ли един учител, който цял живот е бил учител, да престане да бъде учител - по разпореждането на една самозабравила се директорка, която си е позволила да го определи като "пълен некадърник", уволнила го е най-нагло, а пък съдът в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, бидейки носител на нашето специфично мутренско "правосъдие", е отсъдил, че тя е постъпила напълно "правилно", "законно" и "справедливо"??! Какво ще кажете и по този казус?! Виждате, как се родиха два казуса тази заран, а? Бива си ги, нали така? Учителите, дето преподават предметите морал и право, могат да ги използват в обучението си тия два казуса, ако имат... задник, пардон, ако не ги е страх, ако не са мижитурки, но едва ли ще се възползват.)
Нищо де, толкова, аз нали си свърших работата?! И млъквам. Бъдете здрави! Желая ви хубав ден и ползотворна работна седмица! (Между другото, разказах тази история с цел и да успокоя завистчиите, които сигурно още се терзаят заради това, че преди Рождество "получих" цял почти нов лаптоп; спете сега спокойно, таваришчи, не съм го ползвам аз този лаптоп, нищо не получих фактически, късметлиите излязохте вие, не аз; напротив, бях ощетен, и то не само с пари, а най-вече с много емоции на разочарование и на несбъднати надежди; тъй че можете да се порадвате за злощастията ми; а аз сега пак пиша това на един много скапан бавен компютър, който всеки ден ми скъсва нервите; ето, и това може да ви достави съответните перверзни чувства на задоволство, драги зложелатели! Разбира се, вече не смея да помоля никой да ми даде стария си непотребен лаптоп, щото тази история, която ми се случи, ми стои като обеца на ухото...)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.